Най-идиотските Фейсбук статуси (част ІІ)

Съвети, питания, идиотски изводи и популярни мъдри мисли в глупав вариант 

• Като няма парно, сгрей се с порно. Излиза по-евтино.
• Имам отговор на всеки въпрос, но не винаги отговорът е верен.
• Понякога прозорецът става на сол, но солта никога не става на прозорец.
• Да говориш е трудно – или няма с кого, или няма за какво.
• Когато човек се захване с нещо, винаги трябва да има план А, план Б… и план за бягство.
• Просветлението винаги идва по тъмно.
• Щом във влака е забранено да се качват избухливи неща, това значи ли, че и аз нямам право да се кача?
• Вътрешната красота била по-важна от физическата, затова престанете със селфитата и започвайте да публикувате рентгенови снимки.
• За да станеш кифла, замени фон дьо тена с мармалад.
• Поиска ми се поне веднъж да си купя книжка… и си купих шофьорска книжка.
• Това, че хората имат по две баби и само един стомах е доказателство, че дори природата не винаги си знае работата.
• По-добре тетрадка с вид на мекица, отколкото мекица с вкус на тетрадка.
• Вместо директно да си боядисам косата червена не може ли да я направя зелена и да я изчакам да узрее?
• Ако чуваш музика в сънищата си, значи е време за саморазправа с комшиите.
• В съвременния свят не всички жени са дами и не всички дами са жени, затова внимавайте как формулирате осмомартенските честитки.
• Не всеки, който може да задвижи половата система може да спре сърдечно-съдовата.
• Когато някой ти каже, че не е в настроение да говори, най-добре е да проявиш разбиране… и да започнеш да му пишеш в чата.
• С какво тегло трябва да бъде нощта, за да се смята за лека?
• Когато ти пожелават „да спиш в кош” всъщност ти казват по заобиколен начин, че си боклук.
•  Главата ми е празна, защото всичките ми мисли са крилати.
• И градивната критика има разрушителен ефект.
• Ако не можеш да спукаш някого от смях, можеш да го спукаш от бой.
•  Който го е страх да спи на тъмно, да спи през деня.
• Любовта на мъжа минава през стомаха… и оттам продължава пътя си по тръбите на тоалетната.
•  Един случаен пост във Фейсбук ми напомни, че времето поставя всичко на мястото му. Мисля да оставя сега едни чорапи на масата, ей така нарочно, и да проверя кога времето ще се сети да ги сложи на мястото им в гардероба.
• Боравете с пишки, а не с пушки! (моят вариант на „Правете любов, а не война”.)
• Искам да попитам нещо – напълнява ли се от сладките сънища?
• Било ми писано да стане, ама аз не прочетох… и не стана.
• Не се притеснявайте, че някой днес ви е бил сърдит и не ви е вързал мартеница на   ръката. Радвайте се, че не ви е вързал въже на врата.
• Пеперудите в стомаха са признак, че си завъдил глисти.
• Когато съвестта те загризе, избий ù зъбите.   
• Първата целувка има свеж ментов вкус, а последната лъха на чесън.
• Ако те сърби носът, ще се караш с някого; ако те боли – вече си се скарал.
• Ако звъните на гаджето и то не ви вдига, вероятно в момента му го вдигат на него. 
• Love is in the air... както и всички останали вируси.
• Това, че нещо е рядко не значи, че е хубаво – може да е диамант, ама може и да е лайно.

Най-идиотските Фейсбук статуси (част І)

Хранене и сране

• Хлябът се правел с любов. А аз мислех, че с любов се правят само деца.
•  Когато гаджето ти ти поиска целувка и ти започнеш да разбиваш белтъци със захар, значи си готов за изпита по сладкарство.
•  Не забравяйте, че колкото по-пълни са чиниите на масата, толкова по-пълна ще бъде чинията в тоалетната.
•  Преди да започнете да готвите пилешки гърди, свалете сутиена на кокошката.
• Кочината и кухнята се различават само по това, че в първото помещение хората хранят прасето, а във второто прасето храни хората.
• Тони Старк редовно злоупотребяваше с витамини, обогатени с желязо и така постепенно се превърна в Iron Man.
• Преди да гледам "Хлебният човек" искам да разбера дали е безглутенов.
• В една хладилна машина най-важният елемент е… бирата.
• Готвачите и козметиците работят практически едно и също – скубят кокошки.
•  Любимият мъж може да те вдъхнови да готвиш с удоволствие и любов, но резултатът ще си остане същият, докато не започнеш да готвиш с умения.
• Тайната подправка на всяка вкусотия е гладът.
• Сладкото е вредно, а това значи, че сладкият живот също е вреден. Затова не се притеснявай, че твоят живот е гаден – той просто е диетичен, а всичко диетично е с кофти вкус.
• Все тая дали лъжицата е сребърна или дървена, когато с нея ядеш зелен фасул.
•  Все едно ви е дали ще ядете зелева салата или салата от зеле, нали? Ама капризничите, когато вместо тоалетна вода ви предложат вода от тоалетната.
• Часът е 0:00 или 0:WC. Кой както иска.

За комунистите и религията

•  Много искам да го видя оня тарикат Исус, дето ходи по вода, как ще върви по заледените пловдивски улици.
•   Възкресение Христово е църковното име на „Силата се пробужда”.
•   „Да пием за добрите комунисти!”… и така всички останаха трезви.
• Комунизмът си отиде, но комунистите останаха.
•   Борбите за равенство всъщност са борби за привилегии.
• От лява ориентация не се ражда нищо. Нито в секса, нито в политиката.
• Комунизмът се строи трудно и се разрушава още по-трудно.

Рекламите.бг

• Ако тенджерата ви често загаря и от нея излизат гадории, не сменяйте тенджерата – сменете готвача.
• Чорапите с аромат на цветя ме вдъхновиха да култивирам цветя с аромат на чорапи.
•  Ако често страдате от пареща болка в гърба, спрете да се облягате на включената печка.
• Докато в рекламите ви обясняват за полезните бактерии, които живеят в стомаха, вие използвате паузата, за да висите в кенефа и да убивате бактерии. Убийци!
•   А стига вече! Аз се опитвам да гледам реклами, обаче не – на всеки половин час следва десетминутно прекъсване с филм. Край нямат тия скапани филми!
•  Вече предлагат олио за коса. А дали ще пуснат и шампоан за пържене?
• Малките момиченца размразяват ледени сърца с целувка. Истинските жени използват микровълнова.

Спортни

•  Единственото нещо, което грози по някакъв начин вратата на Юве е вратарят Джанлуиджи Буфон. 
•   Най-сигурният начин да видиш гол по време на мач е да съблечеш мъжа си.
•   Англичаните пяха „Бог да пази кралицата” и сгрешиха – трябваше да го помолят да пази вратата им.

(Не)извинителна бележка

Случвало ли ви се е да си лежите в разхвърляното легло, да гледате тъпо в петното от шоколад на тавана и да кроите подли планове да срежете паяжината на изкачващият се към полилея паяк алпинист? Разбира се, че не, как можах да си го помисля – вашите тавани са безупречно бели, по тях няма петна от шоколад, нито пък катерещи се по паяжини паяци (а може би вместо полилеи имате висящи стоватови крушки… енергоспестяващи) и понеже сте чистофайници, чаршафите по леглата ви са винаги изпънати идеално (дори след бурен секс).

Не за битовизми обаче ми се говори. Чувствам вина и искам да я споделя. Може би сте ми нужни като слушатели (по-скоро читатели), защото отчаяно търся прошка за злите си деяния. Аз не мога да си простя за тях. А дали вие ще можете – това ще ми кажете, след като изслушате (изчетете) (само)обвиненията.

Хората са лоши и с всеки изминал ден стават все по-лоши. По-безчувствени, по-безчовечни, по-безсърдечни… И вината за това… е моя (намусено смайлче).

Сега ще ви обясня как го правя (имам предвид изродяването на хората, а не това, което си помислихте) и ако все още има някой сред вас, който не е убеден във вината ми, след като ме изслуша, ще ми разпише командировъчно за електрическия стол (твърде хуманно, благодаря).

Нали знаете какво работя? А така. И част от работата ми е да пиша отсъствия на децата, които не идват в училище. Например, когато някой младеж избяга от час, за да се натиска с девойка от съседния клас в парка, мое задължение, като на всеки отговорен възрастен, е да му дръпна една лекция за това как си проваля живота и да го убедя, че за любов има време, но с математиката (да кажем) не е така. Изпуснеш ли сега възможността да научиш как се намира дискриминанта на квадратно уравнение – край. Цял живот ще си останеш незнаещ. Или ако не изчетеш всички класически романи и ако не разбереш драмата в любовта на Ана Каренина и Вронски, на Жулиен Сорел и мадам Дьо Ренал, на Скарлет О`Хара и Рет Бътлър и които още литературни двойки се сетите (пропуснах Ромео и Жулиета, но ми се стори прекалено клиширан пример, а аз не искам да обиждам общата ви култура), няма да разберете нищо за любовта. Напротив! Не, не, не, не е вярно и аз протестирам срещу себе си всеки път, когато трябва да убеждавам младите в глупости, в които самата аз не вярвам. За любовта няма време. Любовта не трябва да се отлага за утре. Любовта не трябва да се принизява до математически сметки, химични уравнения и физични закони. Нито пък трябва да се опознава чрез чужда любов – на литературните герои. Теория на любовта няма. Децата я практикуват. И то с голям успех. И ако не сме ние, възрастните, да им налагаме по-висши ценности от любовта, като успешната кариера и парите, те нямаше да се превръщат в нещастни, сърдити стари (и често самотни) мърморковци… като нас.

Обаче какво, по дяволите, правим ние, уж разумните, възрастни? Когато децата бягат от училище, за да се обичат, ние им се караме и им казваме, че отсъствието от часове води до „дефицит в знанията”, който дефицит няма да им позволи да отидат в университет, да учат и да постигнат много повече в живота от това, което имат в момента. И така ние им заявяваме, че знанията, кариерата, парите и славата са много повече от любовта. Глупост!  В училище човек може да научи много неща (включително полезни), но тези знания са ненужни (всъщност, нужни, но недостатъчни), ако не се научи да обича. Благодарение на придобитите знания и умения (включително в училище) човек може да направи успешна кариера и да натрупа купища пари, но единственият значим успех е да накара друг човек да го обича. А именно в значимото се провалят повечето от нас. 

Какво се случва обаче? Някои деца се вслушват в разумните (да бе) съвети, спират да „ходят по гаджета”, „сядат си на гъза” и почват да учат. Научават всички тайни на вселената и получават академични титли, други се оказват „по-тарикати” и без да знаят чак толкова информация наизуст, съставят успешни стратегии и спечелват много пари. Е, в повечето случаи остават сами с парите и славата си, но това са подробности – именно славата и парите са важни. Аз ги научих на това.

Други деца обаче си казват „абе я не ми давайте акъл” (всъщност изразът е „еби си майката”) и продължават да свалят гадже след гадже. Дори през учебно време. А гаджетата искат внимание, затова понякога се налага… знаете как е – да се отсъства от часове. Обаче отсъствията не са хубаво нещо. Освен когато са извинени. Тогава може. Да, ама мама и тате на детето и те са на моя страна – не оправдават да се бяга от училище заради някакъв си хубавец с бръснати крака или мацка с… брада (шегувам се, но знае ли човек – може и тая мода да дойде). Затова малките тарикати прибягват до престъпления – фалшифициране на бележки. Представяте ли си! Те писмено се извиняват за любовта си, скривайки се зад фалшива диагноза… Да се оправдаваш, че си влюбен е по-тежко престъпление от фалшификацията на здравни документи, това е неуважение към любовта и ако зависеше от мен, щях да изключа всички хлапета, провинили се в това неуважение… Но вината е моя. Аз ги научих, че да се обичат е престъпление и ги тласнах към измамата.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

 – Подсъдимата има ли последно желание?

 – Обичайте се!

– Последни думи?

– Извинявайте, деца!

………………………………………………………………………………………………………………………………………………

–        … иии… Огън!...

………………………………………………………………………………………………………………………………………………..
Край.

Историята на малкия дебел злобояд, който, след като беше подложен на диета, реши да напусне дома си, за да не гладува никога повече

Тази вечер малкият дебел злобояд заспа гладен. Прибра се вкъщи, но не намери нищо в хладилника… Ааа, момент! Не мога да разказвам история на хора, които ме прекъсват с въпроса „какво е злобояд”. Уж сте ходили на училище, уж гледате „Дискавъри ченъл”, пък сте тъпи. Срамота! Но аз не се учудвам, че не знаете за злобояда. Поредното доказателство, че образователната система е… абе скапана, какво си играем на думи. В часовете по биология се учи за кръстосване на синеока с едноока муха, за това как от бял петел и черна кокошка може да се излюпи лилаво пиленце, за глистите, дървениците, тенията и разни други страшни паразити, които ни изяждат червата през нощта. Но никъде не споменават за най-страшния паразит – злобояда, който също ни яде отвътре, само че не гризе червата, а душата. Не знам, наистина, на какво се дължи това пренебрежение към малката гадина. С какво са по-добри от него тенията и глистите? Сигурно те са по-важни, защото ядат материята, а злобоядът се задоволява с нематериалната част от човека, която не е чак толкова съществена. Така че имат право авторите на учебници – не ви трябва да знаете за злобояда. Но след като събудих любопитството ви, ще ви обясня набързичко какво точно представлява. Хубаво е да знаем какво живее в нас, нали така? Само че преди това ми обещайте, че няма още утре сутринта да се веснете пред кабинета на хирурга и да го накарате да ви оперира, за да извади от вас злобояда. Много ще ме изложите. Себе си също.

Злобоядът е малко, миниатюрно, направо микроскопично животинче с два големи остри предни зъба (обикновено при мъжките десният е по-податлив на кариес), които могат да бъдат видени само под микроскоп. Злобоядът има дълги, остри нокти, които женските екземпляри понякога лакират, тънко като игла хоботче, с което понякога женските шият, и опашка с шип като таралежче. С този шип мъжкият злобояд прави любов, а понякога, за разнообразие, разбива пчелните кошери и после маже шипчето си с мед, за да залепва мухи и да разваля удоволствието им да летят и бръмкат (малка гад).

Злобоядът е от типа ендоядови (научно име Endo yadikus), подтип човекояди (научно име Homo yadikus), семейство душояди (научно име Anima yadikus), род нощнояди (научно име Noctu yadikus) , вид злобояди (научно име Zlobom yadikus). За съжаление, не мога да ви покажа снимка, защото, макар да са истински малки гадинки, злобоядите са много срамежливи пред камера и никак не обичат кифленските пози. Затова ще минете без визуално изображение. Разчитайте на въображението си.

Стига толкова терминология – пренасям текста от научната в художествената сфера, за да ви доразкажа историята, която започнах, а вие прекъснахте с глупавия си въпрос, който почти уби желанието ми да довърша разказа. Та, започвам отначало.

Малкият дебел злобояд се прибра гладен в човека, в когото живееше от години, отвори душата му – хладилника на злобоядите – но не намери нищо, което да става за ядене. Изненада се неприятно. Обикновено хладилникът винаги беше зареден със злобосъдържащи продукти:  тлъста като салам „Камчия” омраза, пушено лицемерие, сушени клюки – голямо разнообразие, сплетени като спагети интриги, замразени лъжи, но тази вечер нямаше нито едно от тези лакомства. С надежда малкият дебел злобояд отвори тайното бурканче от лютеница, в което държеше завистта, но се разочарова – не беше останала нито капка.  Ужас! Пълна катастрофа! А сега какво ще вечеря? Някакви странни, непознати му храни заемаха рафтовете на любимото му сладко – отмъщението. Взе една опаковка и с любопитство се вгледа в етикета, където с големи букви пишеше ЧЕСТНОСТ. Малкият дебел злобояд скъса опаковката и недоверчиво отхапа с острите си предни зъби.

– Блякс, гадост! – беше реакцията на малкия дебел злобояд. – Няма да го ям това! Ще пробвам от другите нови неща, може пък да стават за ядене.

Злобоядът взе някакъв плод – свеж и с приятен аромат.  Дебелакът беше свикнал да яде за десерт гнилия плод на предателството, но сега не беше подходящият момент за капризи. Хапна и… изплю парченцето на пода (разбирайте в стомаха на човека). Вкусът не му хареса никак.

 – Ебати гадното! – разочарован измърмори малкият злобояд, който с напредване на вечерта все повече озверяваше от глад.

Гладният злобояд опита още няколко храни с етикети ЕМПАТИЯ, ЩЕДРОСТ, НЕЖНОСТ, ОБИЧ… Всичките се оказаха гадории.

„Какво се е случило тук? Не разбирам.” – мислеше си гладният малък злобояд, докато гладеше дебелото си шкембенце, под чиято тлъстина проскърцваше празното стомахче. – Само до вчера хладилникът беше пълен с вкусотии и аз преяждах, а днес? Вместо омраза – обич, вместо обиди – комплименти хиляди видове… Повръща ми се! Една псувня не е останала, колкото да млящя нещо!” – продължаваше да се възмущава злобоядът, който в началото беше гладен и разярен, после стана гладен и ядосан, след това – гладен и разочарован, гладен и тъжен… и накрая усети, че е само гладен. Докато стоеше умислен, неволно зачете един от етикетите, на който беше написано със ситен шрифт: ДИЕТИЧНО. НЕ СЪДЪРЖА ЗЛОБА. Разгледа внимателно останалите етикети – същият надпис. Малкият дебел злобояд въздъхна и подпря малката си, празна злобоядска главица с тънките си пипалца, покрити с фина прозрачна ципа.

А какво беше станало всъщност? Озлобеният и сърдит човек, в когото живееше малкият дебел злобояд, се беше влюбил. И беше се променил към добро. Затова сега душата му беше изпълнена с прекрасни чувства, а хладилникът на злобояда – пълен със здравословна храна, чийто вкус той никак не хареса.

 – Няма да се зарибя по тая откачена мода с диетите. – мислеше си малкият гладен злобояд преди да заспи. – Още утре напускам това скапано жилище и се местя другаде, където хладилникът е пълен с вредни вкусотии и ще се тъпча и ще трупам килца. – заплаши наум. И заспа с празно коремче.