Най-идиотските Фейсбук статуси (ІV част)

2016 

• Да ядеш само бял шоколад е крайна проява на расизъм.
• По-добре да останеш с една обувка и два крака, отколкото с две обувки и един крак.
• Едни си падат по мъже, други - по жени, а трети си падат по гъз.
• Всичко знам, но нищо не разбирам.
• На 10-и ноември през 1989 г. комунизмът тръгна да си ходи, но все още си взима довиждане до пътната врата-

2015

• Дори изключенията трябва да се основават на някакви правила.
• Ако до момента статусът ти е бил "обвързан", не е ли по-правилно, след като се освободиш, да минеш към "развързан"?
• Колко зловещо звучи "шампионатът по плуване в Казан", когато се произнася.
• Храната вреди на здравето; гладът убива.
• Недай боже, да огладнееш, докато нямаш интернет - нито можеш да покажеш къде ядеш, нито какво ядеш, нито с кого... ми то по-добре да си остане гладен човек.
• Най-лесният начин за премахване на неравенството между половете е премахването на половете.
• Преди малко открих находище на нов вид въглеща - кексови въглища. Добиват се в моята фурна.
• Разликата между изкуствено създадените идоли и истинските музиканти е, че първите стават богати от музиката, а вторите я обогатяват.
• Най-неподходящите думи, с които да окуражите приятел, очакващ притеснено резултатите от тест за СПИН са "бъди позитивен".
• Принцесата завъртя кранчето на чешмата и от новия тръбопровод потекоха Cu и машинно масло.
• Поръчах си пържола. Попитах сервитьора дали е от врат. Той отговори утвърдително. И не ме излъга - пържолата наистина беше отврат.
• Който яде златни ябълки, се сдобива със златни зъби.
• Монтрьорите на електроуреди са пречка в борбата с расизма, защото все още делят техниката на черна и бяла.
• Листата капят. Сополите капят. Есен е.
• Казват, че човек трябва да обича и цени простите неща. А трябва ли да обичаме и ценим простите хора?
• Не че имам летяща чиния, но в случай, че имах, се чудя къде трябва да я мия - на автомивка или в съдомиялна?

2014

• Във филмите мъжете и жените първо се мразят, а после се женят. В живота първо се женят и после започват да се мразят.
• Преводачът и готвачът си поръчат по това, че дори когато хората си поръчат помия, трябва да им я поднесат.

2012

• Ако трудът наистина е превърнал маймуната в човек, защо мързелът не е превърнал нито един човек в маймуна?
• Понякога птиците (също като дойстойните хора) падат или биват свалени в калта, но прасетата (или подлеците) никога няма да полетят.
• Младостта е интересен период, в който в теб съжителстват детето и зрелият човек. Ако искаш да успееш и в същото време да бъдеш щастлив, понякога се налага да шамаросаш разглезеното хлапе, а друг път просто трябва да угодиш на детските капризи.
• Всеки ще наруши правилата, ако знае, че няма да има лоши последствия за него. Истинският бунтар нарушава правилата, когато е сигурен, че ще бъде наказан за това.
• Бъди като слънцето, което блести по-силно от всички звезди, а не като облакът, който просто ги засенчва.

Списък с книги, които трябва да бъдат забранени само заради заглавията

Сезонът на риалитата е в разгара си и, закономерно, както всяка година, моралистите започнаха своите атаки срещу простащината и чалгата, които развращават народа. Доскоро забили нос в дебелите книги, интелектуалците надигнаха глави, за да размахат пръст (не, не среден, простаци такива) на нас, нискоинтелектуалните. Обаче тоя пръст, дето ми го сочите насреща, вземете да си го наврете… абе пробвайте, няма кой знае колко варианти. Защото не брадърите, фермерите, готвачите и певачите     , а вашата литература възпитава в пороци и престъпления.

Какво очаквате от децата, след като още в училище започвате да ги тровите с „Тютюн”. Вие, учените (професори и нагоре) смятате за шедьовър книга, която носи толкова скандално заглавие и не само че не я забранявате на подрастващите, а ги задължавате да я четат. И после се чудите защо пушат нагло дори в присъствието на родители още от детската градина. Веднъж да заобичат тютюна и край – никакви никотинови дъвки не могат да ги откажат от удоволствието да си свиват сами цигара. Най-малкото, ако все пак „Тютюн” ще се продава по книжарниците, редно е на корицата да се сложи предупреждение, че пушенето убива. И да не се продава на лица под 18 години (и да се поясни, че има „Тютюн” с филтър и без филтър, т.е. в оригиналната версия са филтрирани голяма част от партизаните). А най-големият цинизъм тук е, че лекар (за автора говоря) прави тази скандална пропаганда на цигарите. Извинете, но имам нужда да запаля, че се ядосах.

Литературата подтиква към тютюнопушене, но не само. За съжаление, и друг порок обществото ни дължи на книгите и, между другото, се гордее с този порок - алкохолизма. Най-лошото е, че не някое неизвестно писарче, а класиците, светилата, гениите и патриарсите на словото дават този лош пример. Е, как да не станеш пияница, след като гениалният Ботев те приканва в механата с едноименното си стихотворение и след като Дядо Вазов отделя цяла глава от „Под игото”, за да възпее пиянството на народа ни… Не издържам на тази пошлост, ще си сипя едно малко и продължавам да изливам гняв и мъка.

Заговорих за пиене и сега трябва да кажа нещо и за храненето. Притеснява ме, че пак вие същите, интелигентите, смятате за нужно да се чете разказът „Чорба от греховете на отец Никодим”. Тук има два възмутителни факта: първо, този разказ може да разпали вегански протести и, второ, той е в разрез с принципите на здравословното хранене. Какво общо имат веганите ли? Честно, много сте смотани. Нищо, че сте по-учени от мен. Веганите са против консумацията на всичко, което е продукт на животните или човека. Греховете са резултат от човешка дейност, следователно може да се смятат за животински продукт. А в разказа ще ги варят на чорба! Пълен ужас… Но да оставим настрана веганите. Да приемем, че са ненормалници и че гореизложената теория е несериозна. Ще се съглася за момент, че можем да готвим грехове. Обаче тук говорим за грехове на свещеник. Вие знаете ли колко грехове имат божиите служители? Една купа такава чорба и холестеролът ви ще се завиши стократно. Един от най-сериозните проблеми на нашето съвремие е затлъстяването на населението, особено на подрастващото. И такава вредна литература само задълбочава проблема.

Опазването на околната среда е много важен приоритет, който, за съжаление, човечеството забравя непрекъснато. На прага на екокатастрофите, които ни заплашват, вие четете „Железният светилник”. И дори не виждате проблема. Как да го видите, под слабата светлина, уважаеми мои умници? Светилникът гори с ценен природен газ, който един ден ще се изчерпи и навред ще настъпи тъмнина. „Железният светилник” е една от книгите, които първи трябва да бъдат забранени… освен ако газта не се замени с енергоспестяваща крушка. Тогава няма да имам нищо против да четете този патриотичен роман.

Много ме дразни и друго заглавие, в което, убедена съм, не виждате нищо нередно – „Нежната спирала”. Спирала! Сякаш отваряш козметичен каталог. Не се съмнявам, че поне половината девойки очакват точно това – да прочетат за различни видове спирали за мигли (дай боже да си представят такива спирали, които си слагат жените, а не онези другите, които пак жени си ги слагат, само че по-надолу от очите).

От одеве изразявам притеснения за подрастващото поколение и затова няма как да подмина може би най-възмутителното произведение в българската литература. Става дума за „Крадецът на праскови” – повест, която подтиква към извършване на противообществени прояви. Не случайно домовете за малолетни престъпници са пълни. Децата попиват всичко от книгите. Те искат да подражават на положителните герои, затова се обличат с тениски на Супермен, Батман и Дарт Вейдър. Вярно, последният е от лошите, но в сравнение с главния герой в „Крадецът на праскови” е божа кравичка. Положителният герой в родната класика Иво влиза с взлом в чужда собственост, брули нагло овошките на собственика и за капак му отмъква жената. И когато накрая на човека му писва и му тегли куршума, вие, литературните критици, го съдите. Както се случва и в действителност де. Ей заради такива неадекватни реакции възрастни хора, станали жертви на престъпления, накрая стават обвиняеми, понеже са се осмелили да защитят своето. И после ми говорете, че има ползи от литературата.

Не мислете, че само авторите на проза отправят грозни послания към читателите. В поезията също има ярки примери за грубо погазване на морала и човешките права. Като „Две хубави очи”. Защо пък трябва непременно да са две, за да бъдат хубави? Ами ако са по-малко? Или повече? Яворов по най-брутален начин дискриминира хората в неравностойно положение, които по нещастно стечение на обстоятелството разполагат само с едно око, а в същото време даскалите по литература се превъзнасят по него. И това ми били хуманисти. А може би е по-лесно да римуваш „очи”, отколкото „око”. Ето как би могло да изглежда стихотворението, ако беше писано за хора с физически недъг: „Едно хубаво око. Стъпваш на гомно…” Вярно           , римуването е по-трудно. Затова, след като не му е достигал талант да римува око с нещо по-свястно от това, с което го римувах аз, поне е можело да бъде политически коректен и да напише само „хубави очи”, без да акцентира върху бройката.

Забелязала съм (с двете си хубави очи), че вие, повечето родни интелектуалци, много обичате да се присмивате снизходително на американците. Ама били прости, ама били невъзпитани, некултурни, па история нямали, па география… и не знам какво още. Смейте им се, обаче я сравнете техните литературни заглавия с нашите. За разлика от родните автори, които пишат само за пороци и повърхностни неща, писателите зад Океана засягат сериозни теми.

Да вземем за пример „Белият зъб”. По много деликатен начин Джек Лондон намеква за това колко е важна добрата устна хигиена. Когато прочетат тази книга и се влюбят в главния герой, децата сами ще започнат редовно да си мият зъбите, без да се налага да ги увещавате дълго преди всяко лягане. Я ги вижте американчетата какви са озъбени всичките, с големи бели усмивки. Всичко това се дължи на Джек Лондон.

Ако трябва да пренесем американския опит у нас, трябва да започнем с „По пътя”. Роман, който всеки български (особено пловдивски) шофьор трябва да държи в жабката си, наред с документите. И непременно трябва да се изучава в училище, защото е свързан с безопасното движение по пътищата. Ама не се учи и оттук идват всички главоболия по магистралите.

Както виждате, драги ми книжни плъхове, четенето на книги не води непременно до поумняване, нито пък гледането на риалита – до затъпяване. Защото е важно не само какво се чете (и гледа). Важно е и кой чете.  И как разбира прочетеното. Ако изтълкува произведенията, така както аз  го направих току-що…

Лайняни цървули

Цървулите са велики!

За тях няма недостъпни места. Когато решат, че трябва да достигнат до определено място, нищо не може да ги спре. Дори пътят да е кален или направо лайнян, те смело ще прешляпат през помийната яма и ще отидат там, накъдето са се устремили.

 Цървулите не мислят за имиджа си. На тях не им пречи, че докато вървят към целта, ще се покрият с мръсотия. Даже си мисля, че мръсотията им харесва и че я приемат като украшение върху иначе безличната си визия. Каквото и да си говорим, цървулите не впечатляват нито с вид, нито с други качества. Те са си едни обикновени, никому ненужни цървули.

Т.е. почти никому. Един уважаващ себе си човек не би обул цървули със смокинг или вечерна рокля, нито пък ще отиде с тях на театър, ресторант и дори на мач. Ако обаче тръгнете да газите в лайна, цървулите са вашите хора…. обувки. И съм сигурна, че когато ги навирате в тор, им доставяте удоволствие. Защото единствено там, в лайната, цървулите са предпочитани пред разните излъскани обувки, над които хората треперят и които бършат с мокра кърпа, ако в дъждовно време върху велура попадне дори капчица кал. Но цървулите никой не ги жали.

Да си призная, на мен малко ми е жал за тях. Ама само малко. Става ми мъчно, като си помисля в каква тиня им се налага да се накиснат, до степен изобщо да не си личи кои са всъщност те под цялата гнусотия, полепнала отгоре им. И всичко това, защото искат да бъдат носени. И когато това се случи, гумата им се пука от щастие. Само че цървулите забравят или изобщо не знаят една важна подробност – когато се покрият с кал и лайна, тях никой няма да ги изчетка. Защото са само обикновени цървули.

Горките цървули… горките лайняни цървули.

Чорапи

Единичният чорап е най-мразеното нещо в гардероба. Дори да е здрав, чист, от хубава материя, с подходящ цвят и от известна модна марка (в реалността е невъзможно да срещнете чорап, отговарящ едновременно на всички тези условия; по-невъжможно от това да срещнете мъж, който е едновременно красив, умен, забавен, богат, умеещ да готви, перфектен в леглото, неизневеряващ, кавалер… Харисън Форд), той е абсолютно безполезен и непотребен (освен за еднокраките, но те също са малцинство, за съжаление… т.е. за щастие), защото е сам.

Има чорапи, които никак не са хубави, има и такива, които направо са грозни. Може дори да имат малки дупчици на петите… и на пръстите също. Може дупчиците да са направо дупки. Скъсани, вмирисани, дори бели –  чифтът винаги е за предпочитане пред единия сам чорап. Затова „красавецът на чорапите” бива отбутван при всяко отваряне на гардероба и никой никога не го търси.

Загубеният чорап е като починал съпруг. Когато след дългогодишно съвместно съжителство единият от двамата си отиде от този свят, често другият си отива скоро след него. Когато загубим чорап, почти веднага след това изхвърляме и другия. Чорапите са ушити, за да бъдат два. Заедно. Останат ли сами, не могат да изпълнят своето предназначение.

Понякога останалият сам чорап се комбинира, поради крайна необходимост от чифт, с друг сам чорап. Но произволното комбиниране на чорапи въз основа на някакво сходство, което все пак съществува между тях (цвят, материя, размер, например) не прави истински пълноценен чифт. Такъв насила сглобен чифт е по-лош и от единичния чорап и неговата нелепост предизвиква единствено подигравки.

За щастие, повечето чорапи остаряват заедно. С годините качеството на материята се влошава, цветовете избледняват, бавно се прокъсват (левият първи), но докато са чифт, все още вършат работа, все още са някому потребни. Дори само за домашно носене, след козметична хирургическа интервенция с игла и конец. Един здрав чорап е достатъчен, за да спаси чифта от изхвърляне. Затова е важно чорапите да се пазят. Важно е всеки чорап да пази своя чорап (особено когато пералнята ги завърти бясно в буря от прах за пране сред бошуваща вода). Макар да е вече скъсан и захабен.

Пазете чорапите.

Хората са чорапи.

Фасове

Фасове, фасове, фасове... Навсякъде около мен! Отмествам поглед, пълен с отвращение - мръсотията вече я няма. Аз не я виждам, следователно изобщо не съществува. Гледам езерцето. Плуват водни лилии... или нещо друго... абе има ли значение - някакви шумки плуват във водата. И един гълъб плува. И клечка... Хоп! Хартийка от мазна баничка (чак се е образувала емулсия). Аман от мърлячи! Искрено се ядосвам и за да се успокоя, се опитвам да визуализирам прасетата, които вече ми развалиха удоволствието от висенето на любимата ми пейка в парка (онази до дърветата, няма как да не я знаете).
Започвам да зяпам съсредоточено фасовете в краката ми като същински Шерлок Холмс. Забелязвам, че деветнайсет от всички въргалящи се угарки са от тънки цигари (и за марката се сетих, но няма да я кажа, защото в началото забравих да предупредя, че текстът съдържа продуктово позициониране). Интересно. Значи прасетата пушат еднакви цигари. Обаче става по-интересно - всичките деветнайсет фаса са изцапани с ярко червено червило. Т.е. ярко е по най-долните фасове. Това открих, след като разрових купчината. Значи прасетата са свине... и се червисват с еднакво червило... Чакай! Това в тъпо. Не е така. Свинята е само една и всяка следваща цигара е отнасяла малко по малко слоя червило от устните!
Развълнувах се от своята находчивост (като в един виц за съветски шпиони) и продължих да мисля (ми то било много приятно). Сега ми е любопитно защо мацката... свинята е висяла на същата пейка малко преди да дойда (червилото по фасовете е още прясно). Вероятно е чакала някого. Вероятно гадже (избрала е секси цвят за устните). Вероятно е чакала много. Изпушила е почти една кутия (деветнайсет цигари). И след това вероятно пичът (старомодната любовна хетеро версия, ще ме извините) е дошъл и не е имала време за последната...
Ами това е - разгадах мистерията! Доволна съм и пускам на земята (неволно) угарката от цигарата, която допуших, докато размишлявам. Гледам си часовника. Ще си запаля още една, обаче... Ъ... Свършили са. Отварям нова кутия. Пак гледам часовника. Вадя огледалце. Ужас! Червилото ми съвсем се е изтрило. Първо ще се червисам, пък после ще пуша. Вядя червеното червило, нацапотвам се едно хубаво, после отварям чисто нова кутия цигари (от тънките) и докато търся запалка, без да искам изпускам недоядената баничка, която се измъква от полиетиленовата торбичка и понеже изхвърлих хартийката (не помня къде), се пльосва върху плочките и на всички страни се разхвърчава сирене. Добре, че поне намерих запалката.
Паля. Пуша. Гледам си в краката. Двайсет фаса с червено червило... Къде се бавиш, мамка ти!?

Просвета за богат-беден

„ПРОСВЕТА” – ОБИДНО НИСКИ ЦЕНИ!

Как не се сетиха ПР-ите на издателството да използват този хиперболизиран слоган, който, както се видя на практика, щеше да се окаже единственият слоган, който буквално отговаря на предизвикания ефект сред потребителите. Защото потребителите наистина се обидиха и се наложи издателството да изтегли от пазара евтината черно-бяла версия на учебници за сметка на скъпата цветна.

Всичко това звучи като сценарий за поредната тъпа и плоска реклама, която дразни с липсата на дори минимален реализъм. Учудващо обаче, понижаването на цените наистина предизвика истерия сред масовия потребител, само че с обратен ефект. И вместо да се юрнат към книжарниците като на „Черен петък” към моловете, за да напазаруват изгодно, българите се разбунтуваха.

На мен пък истерията ми подейства отрезвяващо. Досега не съм си давала сметка за нещата около мен, които всеки ден ме обиждат и унижават, при това с мое съгласие и дори одобрение. Затова си напрегнах сивия мозък (като няма цветен, и тоя върши работа) и съставих един кратък и непълен, но достатъчен списък на икономическите обиди към мен и целокупния български потребител.

Нискотарифните самолетни компании – те не просто ни сочат с пръст, а направо крещят насреща ни „Бедни сте! Нещастници!” Само че ние сме стадо и вместо да се надигнем срещу тази социална несправедливост, която ни разделя на бедни и богати, им пълним джобовете с жълти стотинки.

Намаленията, промоциите и сезонните разпродажби – като всяка жена, и аз гордо съм се изправяла пред приятелки, за да се изфукам колко изгодно са ми излезли новите обувки, намалени от 79 лв. на 15. И многократно съм се присмивала на мацките, които са се прецакали да си купят рокля за 35 – моята е същата, от съседния магазин, ама за 20. Досега си мислех, че съм пестелива, рационална жена, която умее да управлява разумно финансите си (тарикат, казано иначе), но се оказа, че се заблуждавам и че всъщност съм голяма будала – жертва на дискриминация.

Броят на звездите на хотелите и ресторантите – не бях се замисляла, че когато отседна в хотел с 2, вместо с 4 звезди или си похапвам в кварталната кебапчийница, а не в лъскавото заведение до него, автоматично си признавам, че съм бедна. Затова държа цените да се изравнят. Имам предвид заведенията с 2 звезди да предлагат услуги на цени като за 4, а не обратното, защото ще се обидя. Ресторантьорите отдавна са казали – малкият бакшиш обижда сервитьора. По същата логика, ниската цена обижда клиента. Затова, много моля, коригирайте се!

Пиратските торент тракери – сега ще си призная нещо, което може би ще ме вкара в затвора, но няма начин – почнах с откровения и ще си кажа всичко, що ми е на сърце. Редовен клиент съм на всички преследвани от закона пиратски сайтове. Де да знам, че са за бедни, които нямат пари да си купят легално музиката на любимите си групи. След скандала с учебниците, веднага си закрих акаунта във всички такива сайтове. Но това не ми стига. Искам не просто да си призная греховете, но и да окажа пълно съдействие на компетентните органи в борбата със създателите на тези обидни за потребителя сайтове. Имам едно предложение, което може най-накрая да ликвидира тия паразити – нека след името на всеки пиратски торент тракер се добави пояснението „музика/филми за бедни”. Ще видите, че никой повече няма да припари до тях и дейността им ще се прекрати.

Цигарите без бандерол – по-евтини за потребителя, без данъци за снабдителя… и без приходи за държавата. Купувате ги, нали? Не признавайте, няма нужда всички да ходим в затвора. Аз ще призная заради вас, така и така изгорях по предишната точка с торент тракерите. И пак заради всички вас ще се почувствам обидена на тези, които ме принуждават да пълня мафиотските им контрабандитски гуши, за да спестя някой и друг лев за цветен учебник.

Увеличаването на заплатите и намаляването на сметките – това е най-кръвната обида от всички изброени и неизброени. Протестирам гневно срещу тази най-голяма социална несправедливост и държа да се поправи – битовите сметки, данъците и таксите трябва да нараснат, а заплатите да намалеят. Моля? Ааа, извинявам се – някой ми подсказва, че тук няма нужда от протест, защото си е така в действителност – цените скачат, заплатите не. Инфлацията е налице. Ами щом е така, какво се оплаквам изобщо? Държавата ме признава за богата. Нека „Просвета” си пуска евтини учебници колкото ще. Ако ще и безплатни да пусне даже. Аз парите има къде да си ги похарча, като не може при тях.