Ще
се съгласите, че с малки изключения, жените сме по-големи сватбарки от мъжете и
имаме по-голям мерак да наденем халката. Може би защото обичаме бижута и ни
блазни красивият пръстен, а може и защото сме романтични по природа, но е факт,
че се вълнуваме повече от женитбата, отколкото брадатите.
Има
много и различни причини, които определят женския стремеж към брак: страх от
самота, майчински инстинкти, чисто материални интереси и дори любов. Мъжете
може и да вярват, че се омъжваме за тях именно поради тези причини, обаче ние
си знаем, че истината е друга.
Мъжете
си мислят, че избираме за съпруг, този когото смятаме за (финансово) стабилен и
който според нас ще бъде добър баща. Според тях се интересуваме от формата на
носа, цвета на очите, дължината на… косата, стегнатия задник и плочките
на корема. Нищо подобно, пичове, сори! На първо място, когато си избираме мъж, искаме
да научим фамилното му име. Ако фамилията ви, скъпи господа, е кофти, от рода
на Чушков, Пушков, Мушков или, недай боже, Въшков, нямате шанс. Това, което ни
мотивира да се омъжим е желанието да сменим собствената си тъпа фамилия. Никоя
от нас не иска да остарее като Мечкова, Клечкова или Печкова. Затова Иванов,
Димитров и Георгиев имат предимство, добре е да го знаете.
Някои
мъже може и да знаят, че всеки месец ние, жените, изпадаме в гадно кърваво
положение. През „онези дни” много от нас не могат дори да се помръднат от
леглото и ако сме пропуснали да се снабдим с превръзки и болкоуспокояващи,
става наистина страшно. Затова за нас е добре да имаме мъж под ръка, когото да
изпратим до кварталния магазин, да купи необходимото. И само да има късмета да
сгреши марката на превръзките или броя капки, които абсорбират…
Друга
съществена причина, поради която намирането на съпруг е наложително, е модата.
Известно е, че жените обичаме да се катерим на високи токчета, на които едва
ходим. И ако няма мъж, за когото да се хванем, ще си изпотрошим краката или,
още по-зле, ще бъдем принудени да ходим на ниски и равни обувки. Няма да можем
да обличаме и всички онези красиви вечерни рокли, чиято закопчалка е отзад и
които се обличат (и събличат) само с асистент. Затова мъж в къщата никога не е излишен.
На
неомъжените жени е позволено всичко, защото те нямат ангажименти и задължения
към никого. Но има едно нещо, което само омъжена жена може да има – любовник.
Както знаем (не от личен опит, де), забранената „любов” е най-сладка. Тя обаче
е привилегия само на съпругите и колкото и да е странно, желанието за изневяра,
за опасна връзка, за нарушаване на правилата и свещените брачни клетви тласка
хиляди жени към олтара.
Когато
една жена живее сама и нещо се счупи или повреди, ясно е, че никой не ù е крив. Омъжената жена обаче веднага може да прехвърли
вината на съпруга си, да му се разкрещи, че е левак, който е оставил чашата не
където трябва, вследствие на което тя я е счупила, и накрая даже да го накара
да помете стъклата от пода. Или пък да поправи дръжката на вратата, която е
останала в ръката ù (по вина на
мъжа, разбира се).
За съжаление,
всички тези блага, от които се възползват само омъжените жени, си имат цена. В
момента, в който каже „да” и стане госпожа, жената си затваря вратите за
конкурса „Мис България” и забравя завинаги за лентата, короната и участие в
„Мис свят”. Но пък, от друга страна, короната сияе върху миската само година,
докато блясъкът на венчалната халка е вечен… уж де.
