Обичам те като зелен фасул

Отдавна искам да ти кажа колко те обичам, но все не събирам смелост да направя любовно обяснение. Нито пък  успявам да намеря подходящите думи. Каквото и да измисля, ми се струва не достатъчно мило.  А и винаги ми е изглеждало малко вулгарно една жена да споделя открито чувствата си. Затова аз, понеже съм истинска дама, ще ти се обясня в любов  по най-заобиколния начин, така че вероятно ще се изпотя и ще замирише на пот, преди да достигна целта –мъничкото ти сърчице. Но обещавам, ще я достигна.

Ако приемем, че всяка храна има своя човешки еквивалент, то ти си зелен фасул.  Извинявай, че те сравнявам с една проста чорба, но  за мен животът е ресторант с разнообразно меню, в което се предлагат едновременно обикновени, но пък доказано вкусни манджи; нестандартни гозби с приятна визия и съмнителен вкус; екзотични ястия, които предизвикват любопитството, защото са непознати, и какво ли не още. А аз само трябва да си седя, да поръчвам и да опитвам блюдата едно след друго, докато открия моето любимо. И точно в този момент искам да поръчам зелен фасул.

 Чувството да бъда с теб е като да ям зелен фасул, защото по всички органолептични показатели  ми напомняш на тази манджа. Зеленият фасул има странна визия – мътна червеникаво-кафява течност с вид на аквариум, обитаван от риби-мърлячки, чиято вода не е сменяна от месеци (също като твоите дрехи) и с мирис на спарени чорапи (вероятно пак от твоя гардероб), престояли във влажен буркан четири зими. Само че за едно ястие не трябва да се съди по външния му вид, така както за човека не трябва да се съди по облеклото му. За да си съставиш мнение за зеления фасул, трябва да пуснеш лъжицата в дълбините на купата, да хванеш едно от плуващите в нея зелени неща, приличащи на крокодилски опашки и да го изядеш, за да се убедиш, че първото впечатление не те е подвело и че вкусът е точно толкова приятен, колкото и външният вид. И така, хапнах си аз от фасулчето. Огромните ми зъби разкъсаха кожичката на малкото зелено гущерче, след това раздробиха безпомощното му телце, после безжизненото разчленено трупче се спусна по хранопровода, продължи надолу към стомаха, където парченцата от фасуленото зверче се събраха и то сякаш оживя, почувства се не на мястото си, втурна се уплашено по обратния път и накрая, поомачкано и покрито със слуз, изпълзя през входа, от който беше влязло.

Казват, че понякога подправките са причината за чудесния  вкус на храната и че тяхната липса прави яденето безвкусно. Обаче това не е вярно. Каквото и да сложиш в зеления фасул, ако ще да добавиш шоколад в него и самата английска кралица да ти го сервира в ръчно изрисувана с врабчета купичка от китайски порцелан, да го поднесе върху копринена покривка със златни ресни и да го ядеш със сребърна лъжичка, той пак си остава същият прост, блудкав и непоносим зелен фасул.

Исках да ти кажа колко те обичам и ще ти кажа – обичам те колкото зелен фасул. След като те опознах се оказа, че физиологичното ти въздействие върху организма ми е същото, каквото е и на зеления фасул (за тези, които не са разбрали – кара ме да повръщам) и че колкото и да добавям измислени добродетели към личността ти, пак си оставаш същия – като зеления фасул. Затова не ми остава нищо друго, освен да ти посоча входната врата, през която влезе в дома ми. Защото, както стана ясно, през входа може и да се излезе.

Обаче като казах, че те обичам колкото зелен фасул, излъгах. Прости ми. Истината е, че обичам зеления фасул прекалено много. Толкова, че ако трябва да избера дали да ям зелен фасул по пет пъти на ден или да прекарам с теб само пет минути, бих избрала него. Обичам го до полуда, дори повече от теб. Знам, че е грях, скъпи, и съжалявам за това, но ще ти призная истината –  обичам те по-малко от зеления фасул.

Моето мигновение в любовта

Няма по-прекрасно нещо от това да обичаш. Любовта сякаш променя с вълшебна пръчица света ти и го прави да изглежда идеален. Неусетно дори самият ти се променяш към по-добро.

Любовта е като горски пожар, разразил се в горещ летен ден. Не можеш да предвидиш кога ще пламне, нито пък да ù забраниш да гори. Понякога дори един разменен поглед в автобуса е достатъчен да породи силни и трайни чувства. И когато това се случи, всички идеали, които си имал досега, рухват. Защото си изграждаш представа за идеалния принц чрез ума, но не можеш да заповядаш на сърцето в кого да се влюби. И когато заобичаш всеки малък недостатък, когато свикнеш с цигарения дим и дори започне да ти се струва по-опияняващ от аромата на скъп парфюм, когато превърнеш в твоето съзнание лошите черти от характера му в рицарски качества, това означава, че истински го обичаш.

Несравнимо е чувството, когато си с твоя любим. Сякаш краката ти вече не стъпват върху земята, а леко и нежно се носиш по пухкави облачета. Като че светът около теб в миг изчезва, вече не чуваш и не виждаш нищо друго, освен него. А той те гледа с приковаващ поглед, силната му мъжка ръка държи твоята, която трепери от вълнение и ти се иска този миг да не свършва.

Любовта те кара да спреш да мислиш, а просто да хванеш вълната и да се насладиш на мига. Усещаш как адреналинът ти се покачва, изпълваш се с неподозирана сила и изгаряш от желание да направиш нещо екстремно. Може би под влияние на емоцията и страстта изглеждаш като луд в очите на другите.

Когато се влюбиш, преосмисляш много от своите ценности, даваш си сметка, че единствено заради любовта си струва да се живее. Всичко друго на този свят е лъжа, нищо материално няма стойност, ако няма човек, когото да обичаш. И именно тогава започваш истински да живееш.

И колко нещастен се чувстваш, когато любимият е далече. Спомените са тези, които те утешават в момент на раздяла, дават ти сили да потърпиш още съвсем мъничко до момента, в който отново ще бъдете заедно.

Светът се преобръща, видян през очите на влюбения човек. Дори най-красивият пролетен ден изглежда сив, слънцето не свети и песента на птиците секва без любимото същество. И най-студеният, мъглив и дъждовен ден е ведър и слънчев, когато той е до теб.

ок. 2008 г.

Среднощни

Най-шумната нощ

Минава полунощ, но не е възможно да се спи в този шум. Чувам тежкото дишане на голямата, черна муха, излегнала се върху рамката на прозореца; усещам как стоножката премества всеки един от краката си по пухения килим, а скърцането на стана, с който паякът тъче паяжината си, е направо нетърпимо. Един комар с повреден мотор гони нощна пеперуда и двамата вдигат страхотен прах. Прашинките се сгромолясват с трясък на пода и смущават съня на листната въшка, която кърти яко под листото на кайсията, която така и не изядох за десерт. Въшката сънува кошмар, върти се, бълнува и крещи на сън. Хлебарката меси хляб върху паянтова маса и шумно блъска тестото върху плота. А на мен не ми остава нищо друго, освен да се ослушвам за звъна на изгряващото слънце и да посрещна с кръвясали очи новия ден. Но първо да мине и тази нощ. Най-шумната нощ.

***

Чудя се какво би било, ако имаше в обращение монета, на чиято лицева страна е любовта, а на гърба – болката. Вземеш ли монетата, тя ще те направи богат, но и ще ти причини болка. Откажеш ли се от болката, губиш цялата монета и си оставаш беден. Богат или беден би избрал да бъдеш?

                                                                                                              

***

Стоят пред мен – свежи, влажни и неустоими. Малки капчици вода се стичат по крайчетата им. Не издържам на изкушението! Близвам ги леко с върха на езика. Усещам сладостта им. Това ме възбужда. Захапвам. Зъбите разкъсват нежната кожичка и се впиват в месестата плът. Топлина изпълва устата ми. Душата крещи от удоволствие. Тънка кървавочервена струйка потича по бузата ми, но аз не спирам – продължавам да гриза още по-настървено и страстно тези две сочни, алени череши. 

***

Светът спи, а ние с Луната пием „Кока-кола” сред звезди, улични котки и налудничави мисли. На сутринта всичко отново ще бъде нормално… или ще изчезне.

Трите прасенца (по ръжовски)

 Живяла нявга инъ свиня. Тя опрасила три прасенца. Те били такива прòроци, че ги изгонила. Прасенцата са врътяли тадява, квичали, па са разделили.

Първият шопар видял един циганин. Той носел един чувал със слама. Прасето му са ублещило насреща с ини òчи и му казало:

        – О-о, здравей, циганино! Дай ми таа въджишка слама, болест да та изиде, иначе за да прибия.

Циганинът са бил накопал кат мотика и напцувал прасето. То като грабнало един кръпел, па като го запувало, пребило го. Закопало го тата криво-ляво и си направило къща.

Второто връвяло, връвяло и гледа ина, накиприла са, връви като испаица и носи ени дръва. Извикало ù:

– Пено, ти ли си ма, да та червии идът? Дай дръвата!

Пенка била ина такава кръвена, с толчави колени, и както я белил глад, подгонила прасето. То зимало дръвата и си сковало кочина.

Третото прасе видяло ини германци. Ма те ини убави, руси, с ини дебели коне. Поквичаа тадява нящо „хъка-мъка”, ма кой ти знай немски, па са майнаа, а прасето им зело тухлите. Реализирало си кочина.

Излязъл влъкът и отишъл при първото прасе, бутурясъл къщата и то са скрило при брат си в дървената. Той тамън бил омесил тутманик. И като седнало, на приядки, на приядки – изеди го. Влъкът често довадял и бутурясъл кочината. Те бегали при брат им. Той тамън пръжил крътофи. Като ги видял, са обръсал в кръпата. Вляли вътре. То казало:

– Добре, че дойдохте, щото аз пръжа крътофи, а на тавана има един капуш и аз сидъ и го гледам.

Доде го гледат, от някъде излези влъкът и зел да гледа през прозореца като урамясъл. Заблъскал по вратата. Завикал:

– Имате ли огънче?

Първото му казало:

– Освен да ти запала врата. Като дойда, ш`ти завия сапола зад врата.

Второто са уплашило, ама третото казало:

– А, чунким нещо жа направи. Да бува тата.

Влъкът са качил на комина. Прасетата му казали:

– Слизай бе, серсемино!

Той не ги слушал, заиграл са и був – доли в огъня. Глад белил прасетата и те набърже го изели. Квито били гладници…

2004 г.

Речник на предполагаемите непознати думи. Обяснявам ги така, както ги разбирам или както са ми ги превели на мен, като може да има нещо неточно:
прòрок - проклет; някой, който създава само ядове
въджишка - пуста или нещо такова
кръпел - кол, дебела тояга
тата - там
испаица - царица, според обясненията на баба
кръвена - дебела
на приядки - на залци, на няколко пъти
капуш - кърлеж
урамясъл - нещо като вампирясъл
заиграл са - търколил се, хлъзнал се, паднал - нещо такова

Баба Пена

Пепа Ляшка

Пепа Ляшка се събуди схваната в късния следобед. Лежеше на пода в стаята си в локва от повръщано, облечена в разпарцаливена рокля с неопределен цвят, до нея се въргаляше сребриста обувка със счупено токче, окото ù беше насинено, лицето – издрано, а косата ù изглеждаше така, сякаш въшките в нея са правили бесен секс цяла нощ. За щастие поне маникюрът беше непокътнат. Не помнеше къде е била и какво е правила вчера, особено в късните часове, но определено беше излизала. Стомахът я свиваше, но можеше да бъде сигурна, че не е от глад – пред себе си имаше доказателство, че е яла и дори се виждаше какво – маслини, кисели краставички и… нещо оранжево. „Боже, дано не е морков!” – помисли си с отвращение Пепа, която мразеше моркови и самата мисъл, че снощи може да е яла от този гаден зеленчук я накара на повърне още веднъж върху роклята си, която вече беше лекясана с червено вино, кал и кафе. „Слава богу, не е морков.” – успокои се Пепа, когато видя във втората порция преработена в стомаха храна, която току-що „сервира” върху дрехите си запазено парченце от тиква.

Докато Пепа проклинаше живота си и се заричаше, че никога повече няма да преяжда така, защото беше убедена, че днешното ù неразположение се дължи на безпаметно преяждане, в стаята влязоха двете ù сестри, които всъщност не ù бяха сестри, а дъщери на втората жена на баща ù – собственичка на салон за красота, която обаче, ако се съди по външния ù вид, никога не беше изпробвала разкрасяващите процедури върху себе си, за която бащата на Пепа се ожени, след като първата му жена – майката на Пепа –  замина за Гърция, където се омъжи за 74-годишен грък – красавец с едно око, придвижващ се на инвалидна количка… и отвреме-навреме с частния си хеликоптер или с една от трите си яхти. Но нека не се занимаваме с клюки и семейни драми. Та, сестрите на Пепа влязоха в стаята, след като по-малката – състезателка по вдигане на тежести в свръхтежка категория проби дупка във вратата, когато почука, както правят всички възпитани момичета, преди да влязат в чужда стая.

– Пепиии, оживя ли след снощи? – превъзбудено викаше по-голямата, с която бяха на една и съща възраст. – Пък да знаеш какви екшъни станаха снощи на бала, след като ти се напи и заспа на масата още на изпращането у дома.

– К`ъв бал, ма? – пулеше се Пепа.

– Ох, ти си голямо зле. Абитуриентският бал снощи, сещаш ли се?

– Не.

– Ми нормално, беше се направила на мармалад.

– Ох… - Пепа се държеше за главата.

– Изпи една бутилка водка сама, после мина на уиски с дядо ти, после шотове с братовчедите… накрая пи бира с баща ти и се довърши. Обаче бъди спокойна, не сме те оставили да спиш на масата и да те снимат и да ти се смеят – малката ни сестричка те качи на гръб до стаята ти и те сложи на леглото, а пък аз ти свалих обувките и те завих. И ти взех обеците и отидох с тях на бала, за да не се закачат във възглавницата, докато спиш и да не ти разкървавят ушите.

Пепа беше трогната от загрижеността на сестра си.

– Пък по едно време, както си танцуваме с мойте змийчета, при нас дойде Митко от 12 „А”.

– Кой Митко?

– Ееее, как кой Митко! Оня якия, с татусите и прическата, дето ходеше с оная мърла, Викито от 11 „А”. Те още ходят де, ама беше на косъм работата снощи.

– Аха – уж се сети Пепа. – И к`во за него?

– Ми дойде при нас, ама ти казвам, беше леж, и почна да се натиска първо на Мимето, ама тя се дръпна, щото нещо не може да го диша, понеже преди ходеше с нея, ама я заряза заради Викито, после почна няк`ъв да се върти около Ивето, ама и тя не го отрази, щото беше си довела приятеля и той щеше да откачи, ако я види, че танцува с тоя женкар и накрая почна да се натиска и на мен. Ама седи срещу мен, разбираш ли, смее се неадекватно, щото е адски пиян, бара ме за гъза и ме гледа, все едно ша ма фане и ша ма изчука на дансинга.

– И после к`во? – прозя се Пепа.

– Ми както си танцуваме с него и се мляскаме, дойде някакво момиче, ама май не беше изобщо от нашето училище, щото никой не се сети коя е. Ама те всички бяха толкова пияни, че и да е била позната, пак ник`ъв шанс да се сетят. Май и тя беше много пияна, щото беше цялата омазана в лицето с кал, кой я знае къде е падала свинята мръсна, и почна, моля ти се, да прай стриптийз. На Митко очите му станаха ей такива, ти казвам, като ù видя циците. Веднага се присламчи и почна и той да се раздава няк`ъв такъв, качва се по масите, чекна се… абе голяма излагация, ужас. И накрая си тръгнаха двамата.

– Чудо голямо. – вече беше загубила интерес Пепа, която в момента дори не се сещаше за кой Митко говори сестра ù. Да не е един Митко я. Само в нейния клас бяха поне… тя не се сети дали имаше изобщо Митковци в класа, ама ù беше все тая.

– Обаче да видиш какво става после – продължаваше сестра ù. – Ани от нашия клас, като видяла, че Митко си тръгва с това момиче, веднага звъннала на Вики, щото нали са си дружки двете. И оная Вики като подпали, веднага пристигна. Почна да разпитва къде е отишъл нейният, ама ние от де да знаем. Звъня му, той не вдига. Казвам ти, побесня. Тръгна направо към на Митко апартамента и там го заварила с онова момиче. И като се почнали двете – бой, бой… Гледай само к`во става! – сестрата извади телефона си, отвори Ю Тюб и написа „Змииски бои на балат”.

Пепа гледаше шашната – виждаше как Вики взима една сребриста обувка от земята и я хвърля по непознатата, след което ù налита с тупаници, а през това време пияната загадъчна абитуриентка я хваща за косата с лявата ръка, а с дясната взима другата сребриста обувка и започва да удря Вики, докато се счупи токчето. След това едната побойничка остава в стаята със спукана глава, а другата си обува едната обувка и бяга от стаята.

– Ужас! – каза Пепа. – А кой ги е снимал?

– Митко, много ясно. И веднага го е качил в Ю Тюб. Ама добре, че се е сетил да снима клип и да го качи. Така все някой ще познае мършата, дето преби Викито и лошо ù се пише – Митко ще я убие, като я намери. Направо е бесен. Всички са го споделили във Фейса вече, сигурно има поне 10 хиляди гледания. Шерни го и ти после, ако не те мързи.

Телефонът на сестрата звънна и тя излезе веднага.

– Да, тъкмо го гледах пак и се разцепвам от смях… - Пепа чу гласа на едната си сестра и пукането на дървеното стълбище под стъпките на другата.

Пепа веднага включи компютъра и пусна да гледа клипчето отново.

„Змииски бои на балат” от Mitko Mitaka Miteto вече беше най-популярното видео за деня в Ю Тюб. После влезе във Фейсбук – всичките ù съученици бяха го споделили, а в коментарите бяха написали повече, отколкото бяха писали на матурата по български преди седмица.

„Ако ниакои распознае кучката дето вкара в болница мойто Слънце да пише на лично!” – с това описание Митко беше споделил на стената си клипа, който самият той беше заснел снощи и после беше кръстил „Змииски бои на балат” (което ще рече „Змийски бой на бала”, в превод за всички грамотни, които се опитват да разгадаят заглавието). Разбира се, беше тагнал и Вики и вече всичките ù приятели бяха видели как яде бой от непознато момиче… заради момче. Каква героиня!

„Толкова съм била пияна, че аз не мога да се позная, камо ли някой друг да ме разпознае.” – самодоволно си каза Пепа Ляшка, скри счупената си сребриста обувка на дъното на коша за боклук и пусна да гледа още веднъж снощните си подвизи от ринга… така де – от абитуриентския бал. Незабравимо преживяване! Пепа най-спокойно лайкна клипчето и даже написа коментар: „Vikince dano se nameri pachata deto ti napravi tova. Opravyai se barzo mila! :*”

„Има късмет малката курвичка, че снощи съм била пияна, защото ако не бях, днес щеше да лежи в гроба, а не в болницата заради това, че си позволи да ме удари в лицето. Ах, мамичката ù!” – мислеше си Пепа Ляшка, докато събличаше мърлявата си рокля и  гледаше подутото си око в огледалото.

През това време фейсбукът изпиука. Някой друг също беше написал коментар. Пепа отвори и прочете. Беше от Таня Ганчева, очилатата зубърка от 12 „Б”, която всички мразеха, защото имаше само шестици и на която самата Пепа се подиграваше и я унижаваше всеки ден, защото не се облича със скъпи дрехи от мола и не излиза на дискотека в петък вечер:

„Голям помияр си, Митко. Ти прати Вики в болница, защото вместо да я защитиш от нападателката, вместо да разтървеш момичетата и да предотвратиш тази грозна сцена, ти си извадил да снимаш и по този начин си увековечил тяхното, но и своето падение. Засрами се от низката си постъпка! Колкото до непознатата, която ти наричаш „кучка”, знам коя е, но няма да ти кажа. И ако тя чете това, може да бъде напълно спокойна – никога няма да я издам. Ако тя има достойнство и смелост и ако наистина е човек, а не кучка (аз съм убедена, че не е кучка),сама ще си признае и ще се извини най-напред на семейството си, че ги излага с поведението си, и после на Вики, която сигурно никога не би наранила, ако не беше се докарала до това жалко състояние.

P.S. Извинявам се за избухването, не можах да се сдържа този път.”

Пепа прочете коментара на Таня. Прочете го пак и се опита да му направи анализ – нещо, което така и не направи в часовете по литература. После отвори профила на Таня, видя, че не ù е в „Приятели” и дори се учуди защо, изпрати ù покана за приятелство и без да изчака одобрение на заявката си, отвори чата и написа: „Таня? Тук ли си?”…