До Валентин

Избоди нещастните ми очи с ръждясал пирон – те са недостойни да съзерцават красотата ти. Отрежи грубите ми ръце със счупено стъкло, за да не могат никога да докоснат твоята нежна кожа. Натроши пищялната ми кост, разкъсай сухожилията и кръвоносните съдове разкъсай – едва тогава, когато бъда осакатена физически, ще спра своя бяг след теб. Изтръгни с голи ръце пулсиращото сърце от малките ми гърди, мариновано в солени сълзи и черна кръв. И го свари в казана, в който дяволи готвят чорба от грешници в кухнята на ада. После го нарежи на хиляди парченца, за да извадиш любовта оттам. Но всяко парче ще побере в себе си цялата любов, която сега изпитвам към теб и ще те обичам вече не с едно, а с хиляди сърца. Затова го пасирай. Смачкай го до безформена пихтия, в която чувствата ще се омесят и любовта вече няма да се отличава от омразата.

Изтезавай плътта. Само бедната ми душа пожали. Нека тялото се превърне в кал, но не и душата. Нека тя остане неомърсена след физическото убийство на материята, за да прости на убиеца, освободил я от затвора на тленното уродливо тяло. Душата ще прости на убиеца, да. И ще го възпее в стихове. Защото този убиец си ти. Моят нежен убиец.

Най-идиотските Фейсбук статуси - част VІ

2017

• Дали и слепите се влюбват от пръв поглед?
• И баница с късмети обичам, ама със сирене по ми харесва.

2016

• Ако имате пеперуди в стомаха, бръмбари в главата и червеи в задника, то вие сте един голям развъдник на гадове.
• Когато видят проблем, едни го заобикалят, а други веднага му се нахвърлят. А има и такива, които не виждат проблеми и затова си ги създават сами. 
• На тъпотията вече й казват "функционална неграмотност".
• Не сипвай сол в раната... нито захар, чубрица, черен пипер, кимион или други подправки!
• Лекарства против цистит, дамски превръзки, хапчета, облекчаващи болките в гърлото и стопиращи разтройството като коледен подарък? Що пък не. Само късам писмото, което писах на Дядо Коледа и вместо него му пращам рецепта от джипито.
• Не си вярвай много, да не се излъжеш.
• Ако виждаш добро у всеки, значи често халюцинираш.
• Ако циганчетата от гетата научат, че витамините "Центрум" съдържат желязо, ще изтарашат аптеките.
• Започнеш ли да търсиш под вола теле, ще намериш не само теле, ами и прасенце, агънце, магаренце... и всякакъв друг добитък.

2015

• Ако петното упорито отказва да се махне, дори след накисване във вълшебните отвари от рекламите, значи вероятно не е петно, а вие сте идиоти, които се опитват да изперат шарките на дрехата.
• Кой е по-умен - осъзнатият идиот или неосъзнатият гений? 
• Само децата на музикантите не лъжат в писмата си Дядо Коледа, че са слушали много мама и татко през годината.
• Преди малко с ужас оставових, че някой се опитва да ме отрови, ама аз не съм проста - няма да пия от сока, защото виждам, че мухата вътре е мъртва.
• Ако една безсмислица осмисля живота ти, може би все пак има смисъл от нея.
• Времето стига за всичко. Проблемът е в скоростта.
• Ако от фурната ви излизат пламъци, това значи, че не сте успели да убиете дракона, преди да започнете да готвите.
• Оригиналното име на шампоана, известен в Перник като Уош & Гоу (Wash & Go) е всъщност Лош & Гол.
• Като ме питат оттук нататък свиря ли на някакъв инструмент, ще отговарям с "да". Фактически не лъжа - бормашината инструмент ли е? Инструмент е. Издава ли звук, като я държа? Издава. Защо да не се чувствам и аз музикант тогава.
• Най обичам да рекламират сапун без парабени и храни без ГМО. Е щом нещо в тях липсва, защо да ги купувам?
• Как да разбереш, че си написал добра курсова работа: прочети я и ако самият ти не разбереш какво си искал да обясниш, значи е истинска научна разработка.

2014

• Дъждът, който ви вали днес, буквално ще ви излезе през носа утре.
• Винаги слушай сърцето, преди да предприемеш каквото и да е действие...  каза кардиохирургът на стажанта.
• Днес (на Никулден) избихме рибата.
• След дълга подготовка за утрешния изпит по Отопление и вентилация разбрах, че в основата на тази дисциплина стои идеята, че всичко е въздух под налягане.
• Мауро Икарди ще бъде на линия за мача с Катания... в Туитър.

2013

• "Който пее, зло не мисли." Така е! Има и непредумишлени престъпления.
• Да си тъп е право, не задължение.

2012

• Любовта и виното действат по един и същ начин - първо те прилъгват с приятния си вкус, докато се усетиш си толкова пиян, че не можеш да контролираш мислите и действията си и на края ти остава само главоболието.
• Ако искаш да бъдеш равен на способния човек, опитай се да достигнеш неговата висота, а не да го свалиш на твоето собствено ниво.
• Как се нарича човек, който мрази старци? Дядо Мраз.

Естетично

Обичам очите ти кафеви -
кръгли като шоколадови бонбони.
Загледаш ли ме с тях, от трепет
изскачат моите тампони.

Обичам очите ти кафеви -
възбуждат ме като кафе.
Погледна ли във тях, усещам
как бурно с теб ми се ебе.

Обичам очите ти кафеви
със зеленикаво петно.
Душата ти те отразяват -
голямо кравешко лайно.

31.10.17

Огън и лед

Веднъж Огнен Пламък се влюбил в Бучица Лед. Изгарял от желание да я прегърне, но се страхувал. Не можел да прецени кое е по-силно - нейният студ или неговата горещината. В прегръдката или Огнен Пламък щял да разстопи Бучица Лед, или Бучица Лед да угаси Огнен Пламък. Каквото и да станело, любовта им щяла да завърши трагично - със смъртта на единия от двамата. Затова Огнен Пламък продължава и до днес да гори от разстояние.

Липсваш

Банята е притихнала. Оттам вече не звучат гърмящите ти пръдни рано сутрин. Тоалетната чиния е самотна без косматия ти гъз. Кошът за пране тъгува за миризливите ти мръсни чорапи. Мивката е скучна без следи от храчки и подстригани косми от носа и ушите. Огледалото се оглежда за грозното ти лице. Душът търси кирливото ти тяло. Липсваш ми на банята.

От местопрестъплението

Крадецът влезе с взлом - нежелан, неканен и с мръсни обувки. След себе си остави кални следи по белия и чист като душа килим. Дори не взе това, за което беше дошъл. Счупи го с голи ръце и го захвърли на пода, обзет от внезапна паника. После избяга.
На сутринта криминалистите откриха в дома на жертвата парченца режещи стъкълца от разбит прозорец и едно строшено сърце. Все още живо...

Любов и трева

Най-якото място в София, майна, е Борисовата градина. Мотам се аз напред -назад и вече бая пъти ме блъскат скейтъри, тяхната ***, после се натресох на една яка кака, която тичаше със забити в ушите слушалки и така се беше забляла, че направо ме отнесе, а ей сега стъпих и на кучешко ако. Ама въобще не ми дреме, майна, щото съм стабилен. Сядам на една пейка до онова езеро, дето едно време в него са плували лилии, а сега – найлонови пликчета, тоалетна хартия и кенчета. Изобщо не ме ебе, че по тревата са нахвърляни бирени бутилки и спринцовки. Паля си цигара и се размазвам от кеф. Седя си като пич, слънцето ме напича – какво да ти кажа, майна – пълен айляк.

Пафкам си аз цигарката и зяпам в една точка. На отсрещната пейка мярнах една мацка – много вървежна – с татуси на ръцете и пиърсинг на носа. Беше с много як тен и супер тяло. Направо ти казвам, майна, не мога да спра да я зяпам. Тя си ровичка в чантата, пък аз – в носа. Гледам, майна, някой беше надраскал на пейката един орган от мъжката полова система (където се пипам и аз, докато я гледам), предназначен за обяд за ЦСКА. Ама го беше написал с маркер, пък аз отдолу с ключа издълбах „Смърт на говедата!”. Мисля си, как да ида да зарибявам оная путка. Викам си: „Ши си свия ощи идна цигара и ши ù искам огънчи.”Пък ти знаеш ли к`во направи, майна, изкара една книга от раницата и почна да чете. Помислих, че само ще си направи селфи и ще се тагне във Фейса, че чете в „Борисовата градина”, щото те кухите лейки обичат да го раздават на много учени и да събират лайкове, ама не – чете си сериозно. И то знаеш ли к`во – стихове на няк`ъв Пенчо Яворов... не, чакай, не беше Пенчо. Ама пак нещо такова тъпо, май Пейо... да, точно така – Пейо Яворов. Викам си: „Т`ва е ибати умната мацка, аз к`ъвто съм тъпак – веднага ши мъ резни, само като си отворя устата.” Казвам ти, майна, нищо общо с ония пачи, дето само обикалят моловете за чанти и парцали и четат „50 нюанса сиво”. Не че и аз много чета де, ама поне не се правя на голямата работа. Знам си, че съм прост и си го признавам. Запалих си още една цигара, малко за релакс. Тъкмо вече се навих да я заговоря нещо, гледам, майна,  няк`ъв върви право към нея, ама беше адски странния тип – един такъв висок, мязаше малко на мангал от „Столипиново”, ама не беше, щото дрехите му бяха чисти, обаче много странни – не бяха фешънски. Абе все едно като от едно време... как да ти обясня. Отива тоя калъф, майна, при мацката и ù вика:

–        К`во четеш, бейби?

Тя се стресна няк`ва в първия момент и си помислих, че нещо ще го напсува, пък тя супер възпитано му отговоря:

–        Стихосбирката на Яворов... – ама не си спомням, майна, как каза, че се казва. Заеби, не е важно. А тоя пендел се захили и вика:

–         Ти си ебати тъпото парче, т`ва вече излезе от мода. Вместо да си вземеш Game of trones, дето е мега яката книга, ти четеш мойта стихосбирка.

–        Това ми е интересно – каза тя.

–        На ти един билет, довечера идваш с мен на кино, поне филма да гледаш. После гаранция, че повече няма да четеш такива бози – и ù даде един билет за кино.

Направо ти казвам, майна, щях да си глътна цигарата. Тоя бастун се оказа писателят, дето е написал стихотворенията и на всичкото отгоре ми гепи момичето. Викам си в първия момент„ибати – тоя е жив!....” Ама после се сетих, че трябва да е поне на сто, пък не изглежда... Ама съм прост! Той е дух, баси кефа. Направо ти казвам, майна, ебати филма, тотално съм изпушил май.  Хвърлих цигарата... и от този ден реших да спра да пуша трева. Така започна борбата ми с наркотиците.