Спомени

Магнитчетата върху хладилника са ми скъп спомен от места, на които съм била в мислите на някого.

Душа

Денем душата зъзне от студ под дебело палто от изкуствен непукизъм, а нощем се мята трескаво и трепери под тежък юрган от натрупана болка. За да я сгрееш, съблечи я гола.

Вечеря за един

Голяма маса. Много пълни чинии. Една-единствена вилица. Тъжна вечеря.

26.08.2017

Приказка за Луната

Една нощ Луната напълня. Хората така и не разбраха от какво. Стояха будни, взираха се в небето и умуваха. Някои смятаха, че е изяла Малката мечка, други твърдяха, че е прекалено пълна – не може да е заради Малката мечка. Голямата трябва да е глътнала.

Цяла нощ никой не можа да мигне. Луната ревеше отгоре  и проклинаше наднорменото си тегло, а хората на свой ред, макар да ú съчувстваха, проклинаха нея, защото на другия ден трябваше да стават рано за работа.

Святкаха се лампи, отваряха се хладилници, безсънни хора излизаха по терасите и си приказваха. Настъпи такава нощна шумотевица, че мъничкото момченце – единственото, което спеше през тази луда нощ, се събуди. То отвори сънени очички и попита майка си, която четеше книга на столчето в детската стая:

– Мамо, защо не спиш?

– Не мога да спя, миличко. – усмихна се майката.

– А защо не можеш? – продължаваше с въпросите детето.

– Защото има пълнолуние и ми разваля съня.

– А защо Луната е пълна? Много ли е яла?

– Не, глупаче, Луната не яде.

– Ами тогава защо е пълна? – малкият вече ставаше нетърпелив.

– Не знам. – отговори майката. – Просто си е такава.

– Ох, мамо, излез и ú кажи да отиде на фитнес и ще отслабне. Толкова ли е сложно? Айде, лека нощ! – след тези думи детето се обърна с гръб към майка си, затвори очи и заспа сладко.

Още една шумна нощ

Петък вечер е и на мен пак не ми се спи. Сигурно защото още е рано - няма дори полунощ. Навън досаден щурец свири фалшиво, а голяма муха сякаш му крещи и го заплашва да му строши инструмента в празната тиква. Два едри комара се карат шумно - не чувам всичко, което казват, но май мъжкият нещо се е издънил. Тяхна си работа, няма да подслушвам. По горещия ламаримен покрив се гонят стокилограмови котки, носещи чизми 46-и номер, ако се съди по скърцането. Луната спи бая шумно, паякът си изплете снопа лъчи и се гушна в осмокраката си жена. След малко каляските ще станат тикви, конете - мишки, а принцесите - обикновени мърли. Само аз ще остана да чакам онова гадно копеленце - Сънчо. Кой знае къде се е запил, нещастникът. Пак ще го чакам до сутринта, но какво да се прави - и без това нямам друга работа.

Пълнолуние

Луна - дебелана се търкаля по звезден чаршаф. И тази нощ ще има пълнолудие.

Гранати

 Всичко в този разказ е измислено, от началото до края.

Мира Войнова сръчно постави взривателя на последната граната. Най-после! И последният сандък е пълен! Поръчката е изпълнена!

Мира е доволна от себе си, защото знае, че ще има голям бонус. Тя е на трийсет и пет и работи в местния военен завод, в цеха за гранати, вече десет години. Жена е, но от нея няма по-добра в тази работа. От една година, поради съкращения, изпълнява сама тази не особено сложна, но важна технологична операция. Това обаче не забавя производството, защото Мира, по-известна като госпожа Войнова сред колегите си, е наистина добра и често добавя някой и друг процент към заплатата в края на месеца. Някои от колежките ú завиждат и злобно шушукат зад гърба ú, че бонусите са за работата, която върши в леглото на началника, докато мъжът ú е на мисия в Афганистан. Разбира се, това са само клюки, защото Мира е щастливо омъжена от седем години и със съпруга ú се радват на три сладки деца – момченце на пет и близначки на три.

Докато Мира нервно подрежда работното си място и изчаква да стане без десет, за да си тръгне, две здрави млади момчета изнасят готовия сандък към склада. Оттам още утре сутрин гранатите, заедно с още оръжия заминават за Русия, а оттам – за Афганистан, тъй като между двете държави има договор за въоръжаване. Но това не е работа на Мира, нито на другите работници в завода. Тях не ги интересува кой купува оръжията, които произвеждат. За тях е важна заплатата в края на месеца.

***

Мира реже салата вкъщи. Децата са при баба си тази вечер и майката ще има възможност да си отпочине след тежкия ден. Решила е да прекара вечерта спокойно, пред телевизора, да си сипе една малка ракийка със салатата и да се поотпусне.

***

От кухнята се чува писък, след това звук от падащо на пода тяло. Мира лежи припаднала на пода. Говорителката от новините обаче сякаш не забелязва случилото се в кухнята и продължава невъзмутимо:

        –   … когато гранатата е избухнала в българския лагер. Убитият лейтенант Войнов е на трийсет и шест години. Оставя жена и три деца. За щастие, няма други жертви. С това емисията ни завърши. Останете с прогнозата за времето. Желая Ви спокойна нощ!