Коледа: без украса

Както казах преди няколко дни, зимните празници са само заблуда... и самозаблуда. Интернет грее повече и от печка, с всичките тези снимки на запалени камини, пред които мъркат мързеливи котки, а сгушени под одеала с щампи на меченца хора си похапват бисквитки и си пийват ароматни топли напитки от порцеланови чашки с изрисувани коледни мотиви по тях. На снимките задължително присъства книга, най-добре - с овехтяла корица, а на заден план небрежно се подават плетени чорапки от баба, щото винтидж значи модерно. Вероятно от радиото се чува класическа музика, но от снимката не мога да си набавя и тази информация. Романтика, та дрънка.  

Действителността е малко по-различна обаче: бръмчащият климатик се дави в прахоляк и заглушава с неприятния си шум ревовете на Тони Стораро, който раздира гърло, докато тресе пищна снага. Дебели хора с развлечени дрехи и оголени шкембета доплюскват останалите от Коледа сарми върху лекясани мушами, а в кочината, до външната тоалетна, грухти нетърпеливо прасе, оцеляло след първата кървава баня. Засега. Книги няма, освен ако не броим подпалките. В полуизмити чаши прелива ракия, мъжът шепти нежни псувни на неепилиралата се от седмица жена с тънки вежди и дебели бутове, потънали в аромат на пържен праз, гранясала сланина, пот и непран чорап. Но и това е романтика. Дори по-добра от Фейсбук клишето.

Коледа

Ехтят камбани в празничната вечер,
земята - побеляла от снега.
С шейната гостенин далечен
ще дойде. Ще почука у дома.

Тогава във очите на децата
изгрява коледна звезда,
когато старецът ги щипне по лицата
и ги дари със някаква игра.

Но искам аз кога часът удари
да не забрави Дядо Коледа това -
на празника под купищата дари
да ни остави малко доброта.

ноември 2004

Наздравица

На Ивелина ;)

Пийни си таз ракийка,
замезвай със помийка.
На обед пий на екс,
а за вечеря секс.

А сутрин, щом се съмне,
будилникът ще звънне,
но за глава пияна
работно време няма,

затуй почивен ден
ти давам аз, от мен,
но таен, нелегален
и даже нереален.

Та, по-полека с глътката,
да не надуши "хрътката"
полъха на бъчва
от тази скромна кръчма.

Зимна вечер

Обувам зимната вечер в дебели чорапи - непременно розови, не знам защо.
Сварявам й топло какао. Сервирам го в чаша със счупена дръжка.
Обличам я с пухен пуловер, с висяща бримка на левия ръкав.
Пускам й музика, за настроение. Без звук.

Любов

Любов, не винаги красива,
изпълнена със смях и страст.
Любов ужасна и горчива,
ала със много силна власт.

Любов, не винаги желана -
връхлитащ мощен ураган.
Вилнее във душата клета,
загася всеки нейн плам.

Любов, не винаги възможна,
стояща срещу всеки враг.
Понякога така се случва,
че над сърцето хвърля мрак.

Любов, не винаги взаимна -
най-страшната любов е тя.
Но как да я отхвърлиш лесно,
когато вече е дошла?

Септември 2008 г.

Зима в сърцето

В сърцето мое ледена висулка
като кама до дъно се заби.
То не усети и най-малка болка -
на хиляди парчета се разби.

И после мраз започна да сковава,
парченцата от чувства заледи
и вече не сърце - кристална топка
от лед остана в моите гърди.

Накрая сняг посипа се над него
и всичко се загуби в белота -
изтри се всеки спомен за човечност,
последните следи на любовта.

И вече във сърцето ми е зима.
Сега дори човек да се реши
по чистия ми сняг да мине с стъпки,
не моят лед, а той ще се строши.

септември 2011 г.

За смисъла на безсмислието (Философски трактат)

На Р.А. 

 

Признай си, че си си задавал въпроса за смисъла на живота. Нямаш отговор, нали? Не се притеснявай, никой няма… никой, освен мен, де, а това е така, защото само аз задавам въпроса по правилен начин. Именно в погрешното формулиране на въпроса се крие причината за вековното главоблъскане на празни тикви в непробиваема стена.

Моят отговор е категоричен, елементарен и верен: човешкият живот няма смисъл. И недей да ми правиш фасони и да изпадаш в истерии. Докато връзваш възела, който ще сложи края на безсмисления ти живот, прочети последната (или поредната) безсмислица (демект, този текст). Няма какво да загубиш повече, нали? Е, няма и да спечелиш много, вероятно, но все пак…

Та, стигнах дотам, че човешкият живот няма смисъл. Но в това няма нищо лошо, даже напротив. Защото липсата на свише заложен смисъл ти дава свобода да му придадеш свой собствен смисъл и да го изживееш така, както ти искаш, а не както някой (Бог, съдба… кон, както казваше принцът от „Рапунцел”), ти нарежда.

В началото казах, че е неправилно да питаш какъв е смисълът на човешкия живот. Правилно е да питаш какъв е смисълът на човека, а не на живота му. Човекът е смисъла, мама му дейба! Животът ти няма смисъл, смисъл имаш ти. И ако имаш мисия на земята, тя е да бъдеш смисъла за някой друг. Ако ти си моят смисъл, аз – неговият, той – нейният и т.н., се получава една непрекъсната верига от смисъл, който преминава от едно тяло в друго и от една душа в друга. И така човекът става смисъл като човек, а не като отделна личност. А животът е просто мерна единица за смисъл, т.е. за интервала от време, в който ти си бил смисъл за някого. А ако през това време не успееш да дадеш смисъл на друг, значи напразно си запълвал времето.

Схвана ли смисъла сега? Не? Оф, ама си ебаси тъпака, честно (без да се обиждаш)!