"13 за късмет" с Кръстю Мушкаров

Снимка: Кръстю Мушкаров

Кръстю Мушкаров е един от най-интересните за мен съвременни български автори. Истински еднорог – представител на писателите интелектуалци; създател на изчезващия вид романтично фентъзи, в което детската наивност побеждава кървавия реализъм ала Мартин. Ако имаше повече писатели, които да създават светове и герои като тези на Кръстю, вероятно щях да чета повече книги от жанра.

 

  1.      Да очакваме ли нов дракон да се роди под перото ти в годината на дракона?
Имам идея за един интересен и забавен разказ на "драконова" тематика, надявам се да се получи добре.

  2.      Вярваш ли в съществуването на митологични създания?
Не, но това не ми пречи да си мечтая за срещи с тях. Смятам, че всеки има нужда от капчица вълшебна и необяснима загадъчност, която да придаде цвят на сивото му ежедневие.

3.      В какво митологично създание би се преобразил?
В дракон, разбира се. Мисля, че драконите са любимите ми вълшебни същества, защото съчетават в себе си два от най-древните човешки копнежа - огъня и свободния полет. Има нещо омайно и вдъхновяващо в това да се рееш над света, както и в силата да създаваш огън, колкото и унищожителен да е той...

4.      Кой ще победи в битка между змей и дракон?
Легендите за върколаците идват от германския фолклор ("върколак" буквално означава "човек-вълк"). Това е митично създание, което се превръща от човек във вълк и обратно. В славянския фолклор пък си имаме "змей", който може да се превръща от човек в дракон. Кой би победил в една битка между човек-дракон и истински дракон е много трудно да се каже, но предполагам, този, който е по-мотивиран да надделее, който по-непреодолимо иска да опази любимите си същества (разчитащи на помощта му).

5.      Обижда ли те, когато те наричат „детски писател“?
Не, това дори би ме поласкало, защото аз самият не смятам себе си за такъв. Истината е, че за деца се пише много по-трудно, отколкото за възрастни. Не е лесно да "опазиш детето в себе си", защото като деца имаме много по-буйно, живо и ярко въображение, което още не е "опитомено" и вкарано в калъп от ограниченията, рамките, правилата и предразсъдъците на света, в който живеем.

6.      Кои са любимите ти фентъзи и фантастика (филми и книги)?
Много са, но ще спомена например "Магьосникът от ЗемлеМория" на Урсула Ле Гуин, "Стената около света" на Теодор Когсуел, "Трудно е да бъдеш бог" и "Обитаемият остров" на братя Стругацки, "Непобедимият" на Станислав Лем, "Ланголиерите" на Стивън Кинг, "Хора като богове" на Сергей Снегов, филми като "Звездни войни", "Сърцето на дракона", "Ерагон", "Джон Картър", творбите на Петър Бобев, Тери Пратчет, Айзък Азимов, Артър Кларк, Хари Харисън и много, много други...

7.      За каква жена мечтае Кръстю – принцеса или вещица?
Силна, смела и решителна, способна да отстоява това, в което вярва. По-скоро - свободолюбива вещица, владееща магията и познаваща билките, отколкото капризна принцеса, която не може да се похвали с друго, освен с образцов етикет, изящни обноски и кралско потекло.

8.      Мислиш ли, че от книгите ти биха излезли сполучливи филми?
Винаги, когато описвам дадена сцена, се потапям в нея и си я представям като страничен наблюдател. Ако носех и камера със себе си със сигурност щях да заснема страхотни кадри. А дали от тях би се получил добър филм, само зрителите биха могли да кажат?

9.      Какво мислиш за развитието на изкуствения интелект?
Като всяка друга човешка технология, и тази е нож с две остриета. Може да бъде много полезен или много опасен, зависи как и за какво се използва. Смятам, че ролята му трябва да е на "интелектуален кран", който да се използва за решаване на скучни, повтарящи се и рутинни задачи, за да може да освобождава времето и ума на хората, а те да се занимават с изкуство. Той е много по-добър в намирането и съчетаването на вече известни идеи и похвати и лесно би могъл да обезсърчи хората и дори напълно да ги откаже да се занимават с писане, рисуване, композиране и т.н. Но не мисля, че някога би могъл да създаде нещо принципно ново, различно и оригинално, защото му липсва цел и способност за самооценка. За истинския творец процесът на създаването е по-важен от крайния резултат, а пътуването е по-интересно от пристигането. Освен това изкуственият интелект не би могъл да се въодушеви и вдъхнови от обратната връзка, която получава от доволните читатели, слушатели и зрители...

10.   Като човек, мразещ насилието, харесваш ли „Игра на тронове“ (все пак, има дракони вътре)?

Това, което видях, определено НЕ МИ хареса. Не е важно дали има дракони, а за какво се "използват" те в сюжета. Дали имат самосъзнание и "свободна воля", или са просто инструменти за плашене и убиване, не по-различни от големи, летящи и пламтящи копия и брадви.

11.   Какво мислиш за набиращите популярност фентъзита с български фолклорни елементи?

Определено им се радвам, защото нашият фолклор е много богат - както на вълшебни създания, така и на приказни сюжети. Преди време написах един разказ - "Закрилницата на гората", в който главната героиня е самодива. Но докато проучвах легендите и се опитвах да ги използвам и "опитомя", се натъкнах на неща, които не ми се връзваха и "спъваха" историята ми. Затова реших да си дам известна свобода в тълкуването на това, което ни е "известно" за самодивите и да го разширя със собствените си представи за тях.

Снимка: Милена Сърнева

12.   Доколко, според теб, рекламата определя успеха на даден автор или книга?

По принцип мразя рекламите, но истината е, че няма как читателят да хареса писател или творба, за чието съществуване дори не подозира. Колкото повече хора отделят от свободното си време и дадат шанс на дадена история и герои, толкова повече ще ги харесат. Ако само един процент от 100 милиона читатели харесат една книга, те пак ще са хиляди пъти повече от десетимата човека, които са прочели и до един са харесали друга. Така че, за съжаление, рекламата има ако не определящо, то поне много голямо значение за успеха на дадена книга.

13. Ще има ли някога край историята на Риналу и Алгира? 

В сегашния си вид историята им е повече или по-малко завършена. Но доколкото познавам умението на двамата (и главно на Алгира) да се забъркват в неприятности, приключенията им едва ли някога ще имат край. Само се надявам да допускат по-близо до себе си своя смирен битие-описател, без да го изядат или омагьосат...

Книгите на Кръстю Мушкаров може да изтеглите безплатно от сайта му. Съветвам ви да го направите. 👇💖  

Илюстрация: Кръстю Мушкаров

https://deadmagica.wordpress.com/Books/DragonsTears/?fbclid=IwZXh0bgNhZW0CMTAAAR38AEl2eTwsnusMx-Nq1790RysaJ0QXE7iEylQHM00dcfS5zTbJU4PiRSA_aem_3mK74VdztPMfycsHKxBy7Q

 

Импровизирано за Вазов

България му беше драга, мила,

а днес за нея е немил -недраг

и в "тренда" ревностно да го отрича

се впусна не един глупак.

Единствено чрез словото обичал

родината, но без да е борец

с оръжие, той пак е равен с Бога -

по негово подобие творец.

"13 за късмет" с Георги Връбчев

Снимка: Стойо Геров

 Георги Връбчев се нареди сред любимите ми родни автори, след като прочетох сборника му с разкази „Акорди“. Обичам красотата в неговото писане, героите мечтатели, жаждата за приключения. Дори когато пише по теми, които са далечни от мен, четенето е истинско удоволствие. Радвам се, че точно за Джулая имам възможността да ви представя неговите късметлийски 13. 😊

1.      Знае ли Ерик за съществуването на „Ерик“? 😉

Отг.: Да, знае. J

2.      Да очакваме ли и „Джоуи“? 😉

Отг.: Вече има. Във втората от двете новели в първата ми книга – „Някъде…там…някъде”. Историята се казва „Странни магистрали”, посветена е на него.

3.      Владееш ли някои акорди?

Отг.: Писмено, с думи J Иначе сериозно – уча се да свиря на пиано, любител барабанист съм през целия си съзнателен живот, имам барабани и прадядото на бас китарите J, споменат в разказа „Рокендрол” – финалният от „Акорди” - тъмночервена „Кремона” с огромен гриф. На нея „подрънквам”, както е прието да се казва в музикалната теория. Шегувам се за последното, естествено.

4.      Истински ли са историите в „Акорди“?

Отг.: Има истински елементи, но няма история, която да съм взел директно от Живота и да съм я облякъл или маскирал J в думи.

5.      Каква роля би избрал за себе си в една рок група?

Отг.: Вокалист, басист или барабанист.

6.      Да очакваме ли песен на Manowar по твой текст?

Отг.: Мечтите ми със сигурност се простират до там, но не и реалността J

7.      В прозата или поезията се чувстваш по-уверен?

Отг.: Зависи от историята, зависи и от житейския момент, в който пиша. В началото на „Жените на другите” не бях сигурен дали ще се справя да поддържам свежестта на хумора и динамиката на повествованието, каквито бяха в началото. Оказа се, че ще успея J През последната половин година се занимавах предимно с поезия, поради стихосбирката ми „На Майка България” и от инерцията в момента все още тя ми е по-удобна J

8.      Има ли общо между Тони Кис и Жоро?

Отг.: И двамата гледаме на жените като на картина на изящна скулптура в музея на Живота  - цитирам по памет от книгата J. И аз като него по принцип съм весел и обичам да имам позитивна гледна точка и начин на възприемане на реалността. Обичам и морския бриз, обичам и да се забавлявам с приятели.

9.      Харесваш ли професията си на нотариус?

Отг.: Да.

10.  Нарушавал ли си някога закона? 😉

Отг.: Да. Карал съм с превишена скорост на моменти, за което съм си платил в буквалния смисъл на думата.

11.  Четат ли децата ти твоите книги?

Отг.: За сега не, тематиката на прозата още не е подходяща за тях. Знаят стихотворението „На Майка България”, познават историята на личностите, на които са посветени останалите стихотворения в стихосбирката. Обещал съм им детско – юношеска история, имам основа, записки и работно заглавие и се надявам да не пораснат прекалено много, докато ѝ дойде реда J

12.  Работиш ли по нов роман в момента?

Отг.: Да. Казва се „Рамо до рамо”.

13.  За кой герой от българската история би написал роман?

Отг.: За Кан Крум – опитвам се да намеря извори за законите му, защото това, което се знае е оскъдно, както и/или за Васил Левски.

"13 за късмет" с Ким Джаксън

Снимка: Ким Джаксън

В наши дни не смятам, че е задължително да си издал книга, за да си истински писател, стига да вълнуваш с творчеството си. В този смисъл Ким Джаксън (или Боряна) напълно заслужено може да бъде отнесена към съсловието. Историите в блога ѝ са трогателни и искрени, с което ме спечели като читател. Надявам се някой ден да видя прекрасните ѝ разкази в книжарниците и съм сигурна, че е само въпрос на време. 😊

1.      Различна ли е реалността на Ким Джаксън от тази на Боряна Христова?

За начало искам да кажа, че отговарям с голямо вълнение на въпросите. Питали са ме какво ли не, но тринадесет интересни въпроса накуп до сега не съм получавала. Ако сбъдна мечтата си да стана много четена авторка, да ми вземат безброй интервюта, обещавам да не забравя, че първа си ми обърнала внимание ти!

Зашемети ме още с първия въпрос! Краткият отговор е: да и не. А с дългата версия ще споделя, че Ким го възприемам като името на моята душа, а Боряна ми е дадено да ме представя в този живот, в земната реалност. Обичам си и двете имена, с които нося фамилиите на най-обичаните от мен мъже. В реалността на Ким има много повече радост, музика и фантазията се разгръща до безкрайност. Реалността на Боряна е осеяна с невероятни трудности и загуби, но и с още толкова щастливи моменти. Ким черпи сила и опит от преживелиците на Боряна и ги описва понякога в историите си. Сега си представям реакцията на хората: „Тя защо говори за себе си в трето лице?“

2.      В поезията или в прозата се чувстваш по-силна?

В шести клас, по зададено домашно, написах приказка за извънземни. Тогава получих най-големият комплимент в живота си, от учителката ми: „Имаш талант, моето момиче! Не спирай да пишеш!„ Явно не съм ѝ повярвала достатъчно, защото в късното ми юношество и младите години имах тетрадка в която си пишех стихове, но не ги показвах на никого. Може би на някоя и друга приятелка. На 19 години, спонтанно една вечер, вдъхновена от Майкъл, написах разказа "Самота". Години след това не се осмелявах да пиша истории, защото не вярвах, че мога да се справя с описанията. Четях велики автори и си мислех: “Какво си въобразявам аз?” Дойде 2020 година, света си даде почивка, спряха ми достъпа до Фейсбук за седмица и вдъхновението се настани трайно в живота ми. За проза и за поезия. Отплеснах се, но мисля, че се изразявам най-добре в проза.

3.      До каква степен историите ти са лични?

Нямам история, която да не усещам като лична. Независимо дали в основата ѝ е реална моя случка, мой сън или просто е плод на фантазията ми. Понякога разказвам истории, които са преживени от мои приятели или познати. Тях също ги усещам като лични, защото минават през моята реалност и ги споделям по мой начин.

4.      Мечтаеш ли си да издадеш книга?

Виждам се сега като десетгодишно дете, застанало до прозореца на детската си стая, наслаждаващо се на красива и любима гледка, завладяно от една мисъл: „Когато порасна искам да пиша книги!“ Моето сегашно аз мечтае за същото!

5.      Мислила ли си за заглавие на бъдещата ти книга?

И още как! За първата ми книга (осмеля ли се за първа, ще има и други след нея ) има няколко варианта, защото все още не знам дали ще е с разкази или ще е роман. Ако събера първо някои от разказите си в книга, то съм мислила заглавието да го даде един от разказите: “Неканени гости”. Първият ми роман пък със сигурност ще се казва “Дарбата на Даниел”. Базира се на един много ярък и интересен сън отпреди години, историята е започната, но Даниел трябва да ми я доразкаже. Ето, вече си споделям и тайните!

6.      Кога се влюби в Майкъл Джаксън?

Много любим въпрос! Историята за началото на любовта ми към Майкъл е дълга и вълнуваща, поне за мен. Ще се опитам да разкажа с няколко изречения, но повярвай ми, сложна задача е. През далечната 1988 година майка ми донесе касетки на световни изпълнители, от Сирия. Сред тях бяха на вече любимите ми A-ha и Мадона, но прослушвайки две от касетките с малко, чернокожо момче на обложките, бях тотално запленена. Превъртах на уокмена си отново и отново песните Ben, To Make My Father Proud и Farewell My Summer Love без да знам и дума на английски, но с наслада в душата. Така, че първо малкият Майкъл ме влюби с гласа си! По-късно, благодарение на приятелки, добивах някаква представа за големият Майкъл Джаксън (някой ден ще ти разкажа тези случки) и за първи път чух гласът му по телефона, с песните I Just Cant Stop Loving You и Dirty Diana. Плаках като малко дете, от силната емоция! И не, не ми се е обадил Майкъл, а приятелка ми го пусна, подготвяйки ме за прожекцията по кината на филма „Лунен пътешественик“ (Moonwalker). Отидохме с приятелка да гледаме филма, през февруари 1990-а, разпищяхме се още на първият кадър в който се появи Майкъл и... останалото е история. Най-важната история в моя живот.

7.      Писала ли си текст, който е бил предназначен за песен на Краля?

Сега ми се иска да бях написала подобен текст! През годините съм писала стихове, които са посветени на MJ, дори единият се нарича „Песен за Майкъл“, но не ми е хрумвало желанието да изпее песен с мой текст. Не съм си вярвала толкова, че да имам подобни мисли, а пък и английският ми не е на високо ниво.

8.      Как си представяш един твой ден с него?

През всичките тези години имах една много голяма мечта. Една от многобройните, свързани с Майкъл, но струваща ми се най-осъществима. Исках да се грижа за децата му, за да мога да му бъда истинска приятелка! В първите години фенство си мечтаех той да има деца, защото са ни голяма любов и на двамата. Когато се появиха все си се представях в ранчото „Невърленд“ как тичам по поляните с малчуганите и татко им. Така си представям един и много дни – в игри, смях и много разговори. И прослушване на някое и друго демо в студиото, хи-хи.

9.      Ще напишеш ли роман, чието действие се развива на Тенерифе?

Даваш ми много добра идея! Всъщност, от няколко години ми се върти една история в главата, в която главната героиня се озовава на съседния ни остров La Gomera. Той е по-малък и по-добър за замисъла. Кой знае, може да увековеча и Тенерифе в някой роман?

10.  Пишеш ли и на испански?

Не, за сега. Мисля си когато се реша да издам книга на български, и някое издателство да повярва в мен за тази цел, да я преведа на испански. Дали аз или професионален преводач, не знам, но искам да се случи. Бях намерила сайт, в който превеждах и споделях кратките си историйки на испански. Ако питаш дали мога да напиша нещо първо на този език, да, бих могла. Вярно, изразявам се по-лесно на български, и това е нормално, но мисля и на испански, така че не би ми било проблем.

11.  Вярваш ли в паранормалното?

Дали вярвам? Изживявала съм го. Сбъдват ми се много сънища. Случват се неща, които изричам и дори се плаша понякога от казаното. Усещала съм когато близък човек напуска този свят. Случващото се в разказа ми “Сенките” реално го изживяхме с приятели. Те го изживяха с мен, по-точно. Сега като се замисля, с мен не е скучно. /усмивка/

12.  Умееш ли да прощаваш като героите ти?

Мисля, че част от мисията ми в този живот е да се науча да прощавам. Не знам дали съм способна чак на такова благородство, като героите ми, но съм простила много неща, на много хора. На някои пък не съм и не мога да простя. Тежи ми, но душата ми не е готова. Най-трудно ми е, обаче, да простя на себе си. Не съм ангелче, никак дори, та има какво да ми се прощава. Колко пъти повторих думата “прощавам”?

13.  Любовта или приятелството би избрала?

Често животът ме е поставял пред такъв избор. За мен винаги приятелството е било на първо място. Независимо какво се случва, правила съм всичко възможно да запазя приятелството. Когато приятелка ми е “отнемала“ момче, когато аз съм избирала да бъда с някого, въпреки че приятелка го е обичала, винаги съм запазвала отношенията си и с двете страни. Получавало се е леко, естествено. Днес или утре, ако ми се наложи да избирам, убедена съм, че ще избера приятелството. То е по-трайно и искрено.

Знаех си, че няма да мога да дам кратки отговори. Надявам се някой да е прочел това своебразно интервю до края! А на теб, Райна, от сърце ти благодаря за възможността да споделя част от мислите и чувствата си! Въпросите са уникални, забавни и се заредих с положителна енергия докато пишех! Бъди вдъхновена!

"13 за късмет" със Симона Панова

 

Снимка: Симона Панова

 

Симона Панова твори в жанр, който никак не ми е на сърце. Парадоксално, но поредицата ѝ „Змей закрилник“ се превърна в моя любима, въпреки че изобилства от митологични същества. Симона е истинска вълшебница както с думите, така и с иглата. Нейните книги приличат на красиви шевици, събрали цялото тайнство на литературата.

       1.      На кое митологично същество се оприличаваш?

Старая се да съм като самодивите: да бъда спокойна, да си върша работата и да не се бъркам на останалите. Струва ми се обаче, че досега все някога щях да съм се превърнала в юда.

      2.      Искало ли ти се е наистина да вградиш някого в основите на крепост?

Да: себе си. Не мога да реша дали това е страшно егоистично, или точно обратното. Ролята на закрилница би ми паснала идеално: идеята ми допада и бих се постарала, а и имам чувството, че бих се справила прилично.

3.      Освен да бродираш, умееш ли и да тъчеш?

Не. Прабаба ми имаше стан на село, който заемаше цялата стая, но така и не го овладях. Пробвала съм се на малко станче, колкото да схвана принципа – така разбрах колко е сложно да създадеш фигури и да запазиш тъканта равномерна. Затова и не си позволявам да твърдя, че го умея.

4.      Имаш ли влечение и към някой чужд фолклор, освен българския?

Огромно: скандинавски, гръцки, келтски, римски, източен, всякакъв. Интересна ми е логиката, с която митовете обясняват света, както и повтарящите се мотиви и връзката им с психологията. Обичам различните типажи герои, които срещаме и в литературата, да не говорим пък за фантастичните същества – те са ми любими!

За своите книги съм се спряла на българския фолклор, понеже е изключително богат, а и не толкова често използван във фентъзито засега.

5.      Кой ще победи в битка между змей и дракон?

Змеят, разбира се – ако аз описвам битката. Това ме поставя в ситуацията на Андрей Гуляшки, чийто Авакум Захов надвива „007“.

В моя защита, драконите са представяни по различни начини в легендите, но често – като зверове без логична мисъл. Змейовете пък имат разумно съзнание, което е значително предимство. Лично аз предпочитам да поставя змей срещу змей: изравнени сили, следователно повече интрига.

6.      Защо в твоите книги насилието е толкова малко?

Малко ли е? На мен ми стига. Обичам да пиша истории, които да искам да прочета – и без това ги препрочитам безброй пъти по време на редакцията. Причините за някоя битка обикновено ме вълнуват повече от нея самата, затова се съсредоточавам върху тях. Съюзите, враждите и предателствата на героите са ми по-интересни от протяжните бойни сцени.

7.      А защо нямаш истински отрицателен герой?

Нямам и истински положителен герой. Никой не е изцяло зъл или съвършено добър. Крайностите носят риска образите да станат черно-бели и плоски като изрязани от картон. Всяко качество си има и съответните нежелани странични ефекти: прекаленото търпение се превръща в нерешителност, дисциплината – в студенина, смелостта – в прибързаност, нежността – в уязвимост. Използвам това като тласкам героите си отвъд границата на търпимото, за да проследя как биха реагирали в дадената ситуация. Старая се да ги изграждам реалистично, независимо дали са хора, змейове или самодиви.

8.      Кой от твоите змейове тайно си мечтаеш да те залюби? 😉

Тайно: Йордан. Явно: Пламен. Владо ми е най на сърце, но него го чувствам като син. Реалистично (в абсолютно възможната ситуация да ме залюби змей) с Пламен бихме се разбрали най-добре. Няма да лъжа обаче – и Йордан хич не бих го върнала. Като цяло спазвам принципа на Кула: „Ако е змей, да е Караогнянов.“

9.      Честно: „Мамник“ или „Змей закрилник“ е по-доброто Северозападно фентъзи?

Честно: не са в една и съща ниша. Различни са и затова допадат на различни читатели.

Въпреки фантастичните мотиви, „Мамник“ има по-реалистичен тон, вкарва елементи от криминално разследване, местна история и дори политика. Докосва се до хорър жанра и залага на множество преплетени времеви линии.

„Змей закрилник“ е замислено като младежко градско фентъзи с разнообразни герои, лежерна атмосфера и чувство за хумор, въпреки засегнатите сериозни теми – поне такава е била целта ми.

Романите са твърде различни, за да ги сравнявам. Насърчавам обаче всички да прочетат и обикнат и двата. Никому не е нужно да си играем на „Кой е по-по-най“.

10.  Страх ли те е от свръхестественото и необяснимото?

Притежавам скептичен ум и здравословна доза цинизъм, но това не ми пречи да проявявам любопитство. Гледам на тези явления като на възможен извор на идеи за някой бъдещ сюжет. Повече ме блазни миналото: суеверия, проклятия, вещици, призраци и митични създания. Извънземните и космическите приключения не ме влекат.

11.   На кое място поставяш „Змей побратим“ сред книгите на 2023 г.?

Лично за мен: на единственото. Дори да бях прочела всяка книга, публикувана през годината, пак нямаше да мога да отговоря друго, без да ставам лицемерна. А за това доколко е „добра“, не мога да съдя. Дала съм всичко от себе си, за да е възможно най-доброто, на което съм била способна в дадения момент. Ще цитирам любимите „Керана и космонавтите“: „Толкоз мога – толкова давам“.

12.  Писала ли си текстове за метъл песни?

Това ми е мечта! Не се имам за поетеса, но усещам ритъма на стиха и мисля, че бих се справила и с по-сложна структура, както е в тежкия жанр. Последните няколко години слушам основно български рок и метъл и ми прави впечатление, че все повече групи пеят на български. Обожавам концептуалните албуми, в които песните разказват цяла история, и с удоволствие бих се пробвала с подобен проект. Защо не и двуезичен? Старание и хъс не ми липсват, друго не обещавам.

13.  Напиши припев за саундтрака към филма „Змей закрилник“… моля… и ако може, изтананикай го. 😊

Уж съм алт, обаче в колата ставам колоратурен сопран и положението е страшно! Затова няма да пея. Ако ти е любопитно обаче що за рими редя, в последната част на змейската трилогията ще откриеш нещичко.