Понякога закъснявам с ценните открития, но ако бях гледала сериала "Слуга на народа" преди десет години, със сигурност нямаше да оценя колко гениален е той. Щях да се посмея и да го забравя още преди края на финалните надписи. Но при мен всичко идва в точния момент и едва след като прочетох "Шоуменът" на Саймън Шустер преди около месец, проявих интерес към другата професия на главния герой в биографичната книга. Очакванията бяха много малки - бях сигурна, че няма да изгледам дори първия епизод, базирайки се на опита ми със съвременното рускоезично кино. Изненадата обаче беше приятна - отлично издържана комедия, напомняща по-скоро американските сериали от 90-те, отколкото просташката какафония на източно-европейския хумор. Първият сезон ме разсмя от сърце, напомни ми "Приятели" в някои отношения, въпреки че сюжетът е доста различен. Във втори сезон хуморът започна да нагарча, а третият и най-краткият ме накара да се страхувам заради многото съвпадения с реалността, за които сценаристите не е било възможно да знаят тогава, но към днешна дата "Слуга на народа" е сбъднало се пророчество. Когато Олена Зеленска е писала сценария, може би не си е давала сметка, че всъщност пише бъдещето на страната си и сякаш събитията следват нейния план. Най-злокобното за мен дойде в последния епизод, който въпреки че се явява хепиенд, предсказва февруари 2022 г. - събитие, което определя съдбата на Украйна. Надявам се, че сега първата дама е заета и няма време да си припомни този момент. Защото мечтаейки за бъдещето на страната си, тя е предначертала благоденствие за народа, извоювано от упорития и неподкупен президент. Едновременно с това обаче, може би като шега, е осъдила съпруга си да плати сам цената на победата, за която има основна заслуга. Към днешна дата вероятно ще познае и това. Все пак, всеки пророк греши поне веднъж. Стискам палци и Олена да не е безгрешна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.